Ханка Кастелицова: В истинския живот ние растем, когато сме под натиск

Разговаряме с копродуцента на документалната българска копродукция на HBO Европа"Тихо наследство".

Документалната българска копродукция на HBO Европа "Тихо наследство“ разказва за силата на едно семейство. Филмът на Петя Накова показва интимен поглед на случващото се с Таня Димитрова, която познаваме като жестомимичен преводач, съпругът й Димитър и двете им дъщери Кати и Яна през труден период от живота им. Таня е отдаден терапевт в своя образователен център за глухи деца. Тя влага сърце, сили и енергия в работата си с малки деца с кохлеарни импланти - устройства, които помагат на децата да чуват. Посветила е професионалния и личния си път на това, след отдадена рехабилитация, тези деца да имат равен шанс за реализация в масови училища като всички други.  

Разговаряме с Ханка Кастелицова, копродуцент на филма и вицепрезидент на HBO Европа за документални филми. 

По време на снимките на "Тихо наследство” екипът, а и самата история, минават през много промени. Какво е да работиш, водейки се от живота? 

Филмът наистина претърпя много метаморфози. В началото фокусът беше повече върху Таня, училището, работата й с децата. Но животът е много по-добър сценарист от всички нас. Влюбих се в историята заради човешкия й характер, с който наистина би докоснала много зрители. Това е разказ за силата на семейството. А днес подобни истории са още по-важни.

Какво Ви накара да повярвате точно в този филм? Предполагам, че четете безброй много сценарии и проекти. 

Винаги търся емоционални истории. А тази може да “пътува” в много държави, чрез HBO в цели 23. “Тихо наследство” е универсален разказ, може би това беше водещо. Другото, което ме спечели, безспорно беше упоритостта на екипа, който почти без никакво финансиране не се отказа от работата толкова много години. Приисква ти се да си част  от този екип и да завършиш проекта, в който очевидно има много потенциал. Исках да работя с момичетата (бел. ред. Катя Тричкова, продуцент и Петя Накова, режисьор), защото вярвам, че различната гледна точка е полезна. Особено когато “живееш” с историята и заснетия материал толкова много време. Важно е да имаш още един чифт очи. Надявам се, че нашето партньорство е помогнало на филма да се разгърне максимално.

В началото идеята на екипа е да проследи и историята на дете от центъра на Таня. Но по време на снимки тя се разболява и всичко се променя. Срещнахте ли трудности в професионален аспект?

При мен нямаше препятствия, защото се включих по-късно, но екипът се справи повече от чудесно. Когато гледах филма за първи път, той беше доста позитивен. Когато правиш документално кино, всичко зависи от чувствителността на екипа – как хората, които работят по него,  биха реагирали в даден момент. И тук всички заслуги са на Петя Накова и Катя Тричкова, защото те продължиха работа и в най-трудните моменти. А семейството на Таня им имаше огромно доверие – те споделяха с тях в най-тежките мигове – когато Таня се разболя и замина на лечение. Екипът свърши изключителна работа, затова и нуждата от моето включване беше чак накрая. Това, което най-много ме впечатли в работата им е, че те не се отказаха и за миг. А можеха, под въздействие на шока, който изживяват, да оставят филма, да продължат в друг момент. Често казвам на режисьорите и сценаристите да залагат колкото се може повече товар върху плещите на героите си. Защото в истинския живот ние растем, когато сме под натиск. Когато нещо се променя, когато се случва нещо ново. Тогава животът ни казва, че ще научим урок, зарежда ни с кураж. Именно това обичам в документалното кино – ставаме свидетели на много промени и сме близо до героите.

Източник; HBO Европа и Контраст Филмс

Режисьорът Ксавие Долан казва, че най-добре се прави кино с приятели. Съгласна ли сте с това твърдение?

Oбикновено на края на снимки всички сме приятели. Всяка история оставя отпечатък като у режисьора, така и у продуцента. Аз самата съм режисирала филми и именно това близко отношение понякога е решаващо. Когато следиш някого толкова отблизо, особено в този случай, вярвам, че Катя и Петя винаги ще бъдат близки със семейството на Таня. Мисля, че е особено важно да изградиш доверие в екипа. То прераства в приятелство, а накрая ставате семейство. 

Филмът “Тихо наследство” няколко пъти не успява да получи субсидия от НФЦ България, а след това печели НВО Адриа за развитие; работна версия на филма е представена на заключителния модул в Сараево като част от програмата Docu Rough Cut Botique. Отново печели наградата на НВО, както и голямата награда  - постпродукционни услуги в студиото Avanpost в Румъния. Как бихте коментирали фактът, че още в развитие проектът получава признание в чужбина?

Oсвен България, още няколко държави имат подобен проблем. Особено за документални филми, в момента Румъния преминава през същото. Надявам се, че нещата ще се подобряват. Но режисьорите в Европа се срещат с изключително много трудности, търсейки финансиране за филмите си. Много е важно институциите да са наясно, че ако филмът няма подкрепа от държавата си – телевизия или филмов център - трудността за подкрепа отвън нараства още повече. Възхищавам се как хората, отдадени на киното, живеят. Това не е работа, а мисия. Особено трудно е когато става въпрос за документално кино. Виждате как Петя и Катя следват една история цели пет години. Прекарват почти година, монтирайки. И то без никаква подкрепа. Именно този проблем ме привлече към продуцентството, а по-късно бях поканена да работя в HBO.  

Личен архив

Kултурата е основен посланик на държавите ни. Мисля, че е особено важно ние, в Европа, да разказваме и познаваме историите си. Да съществуваме заедно, като едно цяло. В Сърбия също нямаше финансиране за документално кино, но това се промени, благодарение на активността на кинодейците, които направиха съюз и изискаха нови закони. Но това е трудно за постигане, когато много правителства мислят, че именно културата може да бъде пренебрегната. А това е нашата храна за душата. Затова и се надявам, че нещата в България ще се променят.

В момента именно културата ни спасява. Трудно е да се повярва, че има хора, които не мислят така. Но аз съм оптимист. Търся добри, български истории. Надявам се, че скоро ще ги открия. 

Какво е нужно на един проект, за да бъде селектиран от HBO?

HBO e по-скоро бутикова продуцентска къща. Разбира се, фокусираме се и върху някои по-големи страни, но сме готови да скочим в проект, който би бил интересен за зрителите ни. За нас е важно историята да има универсален контекст, да бъде семпла, но силна. Много искам да имаме още филми от България.

Какво научихте от “Тихо наследство” в личен план?

Мисля, че дори когато историята не е довършена, човек усеща една специална искра по време на работа. Такъв беше случаят и тук. За мен филмът е личен, защото имам подобен случай в семейството ми – сестра ми беше сериозно болна. Мисля, че Кати, дъщерята на Таня, е особено вдъхновяваща личност. Показва ни колко е важно да имаш кураж. Всеки ден. 

"Тихо наследство“ е наличен за гледане и с избор на български субтитри, както и всички останали български филми в съвременната селекцията с 28 заглавия в HBO GO. Документалистиката в HBO е силно застъпена с отдела секция с над 280 филми и поредици за гледане на стрийминг.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция