Среща с писателя Питър Мей

Шотландският писател и сценарист Питър Мей, чиито книги се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света, днес говори за историята около написването на пророческия си трилър “Карантина”, който съвсем скоро излезе на български език.

По време на проучването, което правите за “Карантина”, Вие сте прочели три труда, касаещи темата за пандемията - два британски, един американски. Били са Вашата Библия, както казвате в свои интервюта. Казвате: “Щяхме да сме по-добре подготвени преди 15 години”. Какво би било различно според Вас, ако тази пандемия ни се беше случила преди 15 години?

Не мога да говоря за целия свят, но бих могъл да кажа, че Англия е била по-добре оборудвана с предпазни екипи за медиците, които се борят за човешки животи, Health Protection Agency (закрита през 2013 г.) е била много по-добре подготвена за бързо реагиране и масово тестване на жителите. Националната здравна организация също според мен е щяла да бъде значително по-сериозно финансирана и съответно по-добре подготвена да се изправи пред предизвикателствата на пандемията.

Знаем, че преди време лондонско издателство Ви казва, че сюжет, включващ световна пандемия и празни улици в Англия, е “твърде нереалистичен”, затова сте решили да “скриете” текста за 15 години. Тогава усещахте ли, че правилният момент за книгата все някога ще настъпи или си помислихте, че има опасност никога да не бъде публикувана?

Ако трябва да бъда честен, не мислех, че книгата изобщо ще бъде публикувана някога, затова я “погребах” в Dropbox папка в компютъра си и бях забравил изцяло за нея.

Криминалната поредица за остров Луис е много популярна в България и читателите са много развълнувани за “Карантина”. Аудиторията ни може би не знае, че сте написали тази книга, защото сте имали нужда от бестселър, благодарение на който да успявате да плащате сметките си. Знаем от Ваши интервюта, че в момента изпитвате вина за успеха на книгата си и парите ще дарите за благотворителност. Каква беше реакцията Ви, когато получихте мейла “Сега вече трябва да публикуваме”?

Бях със смесени чувства. Разбира се, винаги е удоволствие да бъде публикувана книга, която си написал самият ти (особено след като преди това е била отхвърлена), но не исках по никакъв начин да трупам дивиденти от човешкото нещастие, заради това дарих целия си аванс на организации, борещи се с COVID-19.

Работили сте за телевизията и имате богат опит с журналистиката. Какво смятате за начина, по който медиите отразяват пандемията? Какво е журналистическото ви мнение?

Мисля, че десните медии генерално са по-концентрирани върху финансовите поражения от карантината, отколкото върху промяната в живота и здравето, които пандемията засегна в световен мащаб. Повечето заглавия в пресата, които прочетох, не са никак информативни и целят само и единствено да бъдат сензационни. Разбира се, има изключения.

Главният персонаж в “Карантина” е полицай, през чиито очи виждаме Лондон. Ако днес пишехте романа, след като самият Вие сте били свидетел на пандемията, щяхте ли да промените нещо в характера на детектив Джак?

Не мисля. Той е един обикновен човек с типични семейни проблеми. Занимава се с професия, която го поставя в окото на бурята и го изправя пред реалната опасност. Чрез полицая, разследващ убийство в дни на карантина всъщност в дълбочина имаме възможност да разгледаме модерното общество, пробито от болестта, поразила целия свят.

Много е любопитно как решихте да направите проучване по тази тема и кое Ви предизвика, кое събуди вдъхновението Ви? Днес, по време на COVID-19 мислите ли, че бихте могли да се вдъхновите от вируса и да напишете роман за него?

Вече бях направил проучване за пандемиите, наложи се заради романа Snakehead, част от трилърите ми за Китай, така че знаех много за тези вируси и това как се разпространяват. КогатоSARS се появи в Китай през 2003 г. си помислих да развия действието на някоя от “китайските” ми книги в карантиниран Бейджинг. Но след като вече привършвах поредицата си, започвах да мисля усилено за Лондон и проучването ми ме наведе на мисълта, че е много вероятно пандемия да се отключи от Птичия грип. Не мисля, че настоящата ситуация обаче би ме вдъхновила да напиша роман, макар че в момента работя по книга, която неминуемо ще има общо с промените, настъпили след 2020 г.

Знаем, че много от Вашите читатели дават обратна връзка за романа Ви. Каква е реакцията им? Комфортно ли се чувстват да четат за нещо толкова страшно, но и толкова близко до реалността ни?

Повечето хора са много любопитни и споделят, че изпитват комфорт в четенето на нещо, което могат да свържат с реалността си. От друга страна, някои казват, че ще изчакат пандемията да мине, за да прочетат книгата. Съдейки по продажбите, много хора не чакат.