Пиер Льометр: между амбицията и успеха

Докъде ще стигне амбицията на писателя и какво предстои?

Само преди няколко месеца гледахме в програмата на четвъртия фестивал Синелибри филма "Ще се видим там горе“ по едноименния роман на Пиер Льометр. Девет номинации и пет награди Сезар отличаваха тази лента, за която е особено подходяща фразата "филмова адаптация“: максимално близка до духа и сюжета на романа, публикуван през 2013 година. Точно пет години, след като го е предал в издателство, през лятото на 2017, Льометр завършва и неговото продължение: "Цветовете на пожара“. На следващата година книгата излиза на френски, а броени месеци след това се появява и на българския пазар – един от малкото случаи, в които съпреживяваме появата на някаква книга почти едновременно с нейния оригинал. 

Първите въпроси, които всеки би си задал с любопитство, неизбежно засягат връзката между двата романа. Дали и доколко те си приличат? Ще срещнем ли познатите вече герои? И най-вече: успял ли е авторът да удържи равнището на първата книга? Честно казано, да направиш дебют (по принцип или в някакъв жанр) с изключително постижение, изобщо не е късмет. От този момент нататък всичко, което напишеш, ще се чете през сравнението с първата книга. Никой не може да поддържа постоянно високо равнище и малко автори достигат отново успеха на първата си голяма творба. В сложна ситуация се е озовал и Пиер Льометр след 2013 г., когато "Ще се видим там горе“ го превърна от добър автор на криминални романи в носител на най-елитната френска награда за проза Гонкур. 

Ще се опитам да отговоря последователно на въпросите, с които се сблъсква всеки читател. Да, двата романа си приличат донякъде, но не съвсем. Общото е в желанието да се разгърне убедителна и достоверна панорама на социално-историческия живот във Франция от ранните десетилетия на 20 век през авантюрната биография на малка група герои. В първия случай видяхме Франция непосредствено след Първата световна война; сега действието обхваща 7-8 години, започвайки с 1927, когато умира познатият ни банкер и авторитарен баща Марсел Перикур. Исторически фокус на повествованието е надигането на фашизма в Германия и задаващата се политическа криза във Франция. Отново, както в предходната книга, Льометр е свършил обстойна подготвителна работа, ориентирал се е в спецификата на периода, проучил е исторически и икономически съчинения. Сюжетът също може да се възприеме като продължение на събитията, които са се разиграли в първата част, макар че са останали само няколко от героите, които познаваме. Разбира се, Париж е същият и около него се върти сюжетното действие.

Разликите започват с учителите, с писателите вдъхновители на двата романа. Миналия път доловихме разнообразие от влияния върху Льометр: започвайки с класика Балзак и стигайки до френските абсурдисти от първата половина на 20 век. Сега има само едно, но затова пък силно влияние, и то се казва Дюма. От него следва усилената прилика с класическия приключенски роман, а самият сюжет напомня много за "Граф Монте Кристо“, макар и върху канавата на по-късния реализъм. С две думи, вторият том е по-близо до популярната литература, има приключенски организирано повествование и крие ясни следи от "криминалното“ минало на своя автор. Той със сигурност няма да получи втори Гонкур, но все пак е много увлекателно четиво, което държи здраво вниманието и може да осмисли една зимна седмица, прекарана вкъщи. Съзнателно или неволно е това отстъпление на Льометр, не можем да знаем.

 

Ако видим обаче втората част в перспективата на един по-голям и по-амбициозен проект, гледната точка бързо се променя:  тя започва да ни се вижда като подготовка за следващ отскок. Защото Льометр по негово признание е замислил цяла поредица от десетина романа, които ще наредят – като части от пъзел – голямата и пъстра картина на френското общество през изминалите сто години. Последният, когото помним с амбицията за огромна картина, беше Балзак. Неговото творчество е доста неравномерно, но все пак съдържа четири-пет творби, които не могат да бъдат заобиколени във френския литературен канон. А докъде ще стигне Пиер Льометр ни предстои да видим, при това със собствените си очи. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт