Пиер Льометр и трагикомичната страна на нещата

„Ще се видим там горе“, десетки награди и смях през сълзи.

Росица Ташева


Пиер Льометр, роден в Париж през 1951 г. Дипломиран психолог и самоук писател. 2006-2013: написва десетина трилъри, от които 7 за комисар Камий Верховен. Пише и сценарии. Четири от романите му са филмирани. През този период получава пет награди, плюс наградата Международен дагер. Добра, възходяща кариера. 

Следва (засега) най-престижната награда "Гонкур“ (2013) за "Ще се видим там горе“, удостоен с общо 9 награди, сред които тази за най-добър роман на годината от сп. "Лир“, наградата на "Франс Телевизион“, италианската награда "Рафаело Бриньети“… И с 9 номинации и 5 награди "Сезар“ (2018) за филмовата адаптация! 

"Ще се видим там горе на небето, скъпа съпруго“, пише Жан Бланшар, екзекутиран за това, че е напуснал поста си през декември 1917 г., впоследствие реабилитиран. Част от тези думи използва Пиер Льометр за заглавие на един роман, който не може да се нарече по друг начин, освен шедьовър. 

Голямата война – началото на една фреска от десетина книги, предупреждава Льометр, "които ще покриват периода 1920-2020. Това няма да е поредица от исторически романи (не ме е грижа за точността, това, което искам, е истината), нито семейна сага, а балзаковски пъзел“. 

Албер Маяр и Едуар Перикур са оцелели от касапницата на войната. Двамата по нищо не си приличат – първият е непохватно момче от народа, скромен счетоводител без късмет, вторият е хомосексуален художник, син на банкер, който го отхвърля. В желанието си да помогне на попадналия в яма полузадушен Албер, Едуар е тежко ранен, като парче от снаряд отнася долната му челюст. Отказвайки да се подложи на каквато и да е естетическа операция, както и да се прибере при баща си, той се снабдява с фалшиви документи, а Албер прави невъзможното, за да му набавя необходимия му морфин. След демобилизацията този невероятен тандем замисля гениална измама – двамата продават несъществуващи проекти за паметници на загиналите войници. В същото време циничният лейтенант Олне-Прадел, безпаричен аристократ и отявлен кариерист, подготвя и осъществява друга измама – възползва се от държавните поръчки, за да ексхумира мощите на загиналите войници, и продава некачествени ковчези на близките им. Всичко това се случва в една опустошена и обезсърчена Франция след война, в която, както казва Анатол Франс, "човек си мисли, че умира за Родината, а умира за индустриалците“.

"Ще се видим там горе“ е социален роман, населен с нестандартни персонажи, но и трилър, изпълнен с напрежение и поддържащ жив читателския интерес до самия си край. На пръв поглед тези две характеристики не си подхождат. Но точно това съчетание на противоречиви елементи е особено типично за Льометр. В романа му драматичното и смешното, сериозното и забавното се редуват, понякога припокриват, а социалната тема нерядко претърпява изненадваща метаморфоза, придобивайки подчертано пародиен характер. В немалко моменти човек не знае да плаче ли, или да се смее. (Затрупаният Албер се спасява благодарение на един вмирисан конски череп, в който се е задържал малко въздух, а за да спечели още повече пари, Олне-Прадел продава прекалено къси ковчези, в които се налага трупът да се посвие.) Така Льометр навлиза в зоната на един от най-благородните жанрове – трагикомедията. Трагикомичното властва в тази, както и в следващата част от "балзаковския пъзел“, "Цветовете на пожара“. В нея ще видим Мадлен Перикур, дъщерята на банкера и сестра на Едуар, въвлечена в невероятно приключение, каквото само Пиер Льометр е способен да измисли. 

Колкото до конкретните особености на стила му, ето какво пише самият той в писмо до българската си преводачка: "Към две неща бих искал да привлека вниманието ти. Първото е свързано с разстоянието читател/разказвач. Разбрала си още от първите страници, че се опитвам да намаля това разстояние, главно като създавам у читателя илюзията, че му разказвам историята на глас. Един от начините е, естествено, като се обръщам директно към читателя, което правя още от първите до последните страници.
Второто засяга ритъма на текста. За да се създаде илюзията за по-скоро разказвана, отколкото четена история, е необходим особен ритъм, който се приближава до устната реч, оставайки литературен. Първият урок на Селин, ще кажеш… За да не нарушавам този ритъм, аз се опитвам да включвам някои диалози и забележки ВЪТРЕ в текста, без да го прекъсвам с пряка реч.“

В края на романа Льометр казва: "Тук-там в текста съм заимствал от някои автори“. И изброява към една дузина, сред които Юго, Дидро, Арагон, Пруст… "Заимствал“ в случая означава цитирал, без да уточнява кого. Не споменава обаче Дюма Баща и романа му "Граф Монте Кристо“, от който заимства една голяма идея и я развива в "Цветовете на пожара“. 

Но за този роман – наесен.

А по "Ще се видим там горе“ е заснет филм, определен, естествено, като романтична комедия, на режисьора и сценарист Албер Дюпонтел, съсценарист Пиер Льометр. Албер Дюпонтел играе Албер Маяр, Наюел Перец Бискаяр – Едуар Перикур, Лоран Лафит – Анри д’Олне-Прадел, Емили Дьокен – Мадлен Перикур. Филмът излиза на екран през 2017 г., а през 2018 е удостоен с 9 номинации и 5 награди "Сезар“:

- за най-добър режисьор: Албер Дюпонтел;

- за най-добра адаптация: Албер Дюпонтел и Пиер Льометр;

- за най-добри декори: Пиер Кефелеан;

- за най-добри костюми: Мими Лемпицка;

- за най-добра фотография: Венсан Матиас.

 

Филмът има огромен успех в цяла Европа. По петобалната система критиците му дават оценка 4, а зрителите 4,5. "Ще се видим там горе“ ще бъде прожектиран в България през септември в рамките на фестивала СИНЕЛИБРИ.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт