Любов за продан

Любовта е легална дрога – лекарство или отрова според дозата.

Мерзко е да продаваш любов, нали това си помислихте? Да я разменяш срещу нещо, да имаш полза от нея, да очакваш отплата.

Добрите хора не продават любовта си, казвате. Не търгуват с нея, а падат в нозете ѝ, замръзнали в позата на светци-наивници.

Време е да слезем на земята. Любовта, която лесно разпознаваме, е разменна монета и обект на покупко-продажба. Не винаги материална, но винаги реципрочна.

Щом има търсене и предлагане, значи е пазар. Закон. 

Търсенето на любов започва още в тийн годините, когато пазарът е широк, но нестабилен. Поради забраната за пълна консумация на продукта, той по-скоро остава в сферата на тестването като лекарствено средство. При злоупотреба с дрогата любов преди пълнолетие, последствията често са трайни и непреодолими. Включват нежелана бременност, драматичен и често трагичен финал, трайни увреждания на самочувствието. За сметка на това тийновете имат щастието да опитват най-чистия продукт, незамърсен от външните влияния на световния склад и без примеси от предходни проби на продукта.

Илюстрация: Giovani Flores

По-късно – в детеродните години - идва търсенето и предлагането на висококачествена любов, с обещания за доживотна трайност на продукта. Тестват се всички недостатъци и предимства на стоката, което налага по-чести проби и по-подробно опознаване на мострите. Характерно за този период е, че добрият продукт свършва бързо и всеки каприз на потребителя води до сравнителна резистентност към продукта при нови тестове. Когато намерят своята избрана марка, потребителите ѝ обещават лоялност до смърт,  скрепяват това обещание с договор пред свидетели, но често бързо консумират продукта и приключват със запасите от него в рамките на 3 до 7 години. В много редки случаи се задоволяват с изпаренията от натрупаните в началото запаси и не изневеряват на марката. 

След натрупания опит в консумация на продукта любов голяма част от потребителите на пазара започват да търсят негови заместители – по-евтини и по-бързи за консумация. В дългосрочен финансов план това ги устройва, тъй като спестява разходи. В дългосрочен духовен план изсмуква всяка спестена любов от първоначалния вид и натрупва токсини в душата.

В късните си години потребителите си спомнят с умиление за това как са тествали първите версии на продукта и не вярват, че някога някой във времето може да произведе любов със същото качество като в тяхната младост. 

Всички индустрии работят в полза на продуктовия маркетинг на любовта. От една страна вървят съпътстващите производства – средства за красота; средства за здраве, позволяващо по-дълга консумация на продукта; производство на удобства, гарантиращи по-комфортно консумиране на продукта. Всичко е насочено към засилено търсене и използване на любов във всички нейни проявления.

Изкуството гарантира най-сериозната реклама на продукта любов. От началото на цивилизацията то настоява, мотивира, насажда трайно идеята за задължителната употреба на любов в ежедневието. Често обаче възхвалява нейните имитации, подвежда с инструкциите за ползване.

Ако се вярва на рекламата, продуктът трябва да се употребява на всяка цена, дори при възможен летален изход. Никой не предупреждава за токсичността при предозиране. Никой не обещава ползи извън временното чувство за еуфория и смисъл. Никой не говори за абстиненцията след края на консумацията.

Любовта е легална дрога – лекарство или отрова според дозата. 

Някой шегаджия някога е опитал да предупреди човечеството и поставил неприличен символ, който да се идентифицира с продукта – днес го наричаме "сърце“, продава се в розовоплюшен вариант на всяка сергия през февруари. Нежно извит като красиво дупе. Задник, с една дума.

Но се правим на слепи и не виждаме предупредителния знак, дрогата завладява съзнанието ни от детството.

Натрапената ни представа за любов няма нищо общо с истинското, необлечено в думи чувство, което още древните гърци разчленили в седем различни понятия. Любовта в цивилизацията е вкарана в стандарти, подредена на рафтове, описана като "подходяща“ и "вредна“, облепена със закони и разпоредби. Но най-вече с предразсъдъци.

И ако някой си позволи да спомене за любов извън нормите, за любов неплътска, за любов заклеймена, той самият става парий.

Любов не значи секс, независимо какво е набила в главите ни сексуалната революция от 60-те. Сексът е един от страничните ѝ ефекти. 

Любов не значи даване и вземане, разплащането я превръща в стока.

Любовта отхвърля мерки и теглилки, не свършва и не умира. Ако е любов.

Късно е обаче, пристрастени сме към имитациите. Само на едно място истинската, абсолютната любов все още проблясва като слънчево зайче – в очите на децата. Но това е друга тема.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт