„Истината за случая „Хари Куебърт” изплува на екрана

Повече за сензацията Жоел Дикер и предстоящите изненади за феновете му.

 

Защо пиша ли? Защото книгите са по-силни от живота. Те са свидетелство за непреодолимата стена на нашия дух, за непревземаемата крепост на нашата памет.  Те са най-прекрасният реванш. –  Жоел Дикер

 

Бестселърът "Истината за случая "Хари Куебърт”  вече има телевизионна адаптация под режисурата на големия Жан-Жак Ано ("Името на розата”, "Любовникът”, "Седем години в Тибет”). Сериалът е продукция на "Метро Голдуин Майер” и ще се излъчва от 21-ви ноември по TF1. Това е първият телевизионен проект в кариерата на Ано, чиито филми нерядко събуждат дискусии, но никога не остават незабелязани. В кожата на Хари Куебърт влиза чаровникът Патрик Демпси ("Бебето на Бриджит Джоунс”, "Анатомията на Грей”), а Маркъс Голдман изглежда като Бен Шнетцер ("Крадецът на книги”, "Сноудън”). Нола Келерган носи чертите на норвежката актриса и модел Кристин Фросет. Във филма участва и номинираната за "Оскар” Вирджиния Медсън.

По аналогия с книгата, сюжетът пренася читателя в Ню Йорк, където кипи подготовка за президентските избори, а младият писател Маркъс Голдман търси вдъхновение за втория си роман. Междувременно неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт,  един от най-уважаваните творци в страната, е обвинен за убийството на непълнолетната Нола Келерган, с която е имал връзка. Маркъс не подлага на съмнение невинността на Хари и се впуска в собствено разследване… За да постигне целта си, историята разчита на ретроспекция - действието редува 2008-ма и 1975-а година.

Но да се върнем към истината за Жоел Дикер. Спряган като "международна сензация” и  като "чудото на швейцарската проза”, той е едва 25-годишен, когато получава Наградата на женевските писатели за дебютния си роман "Последните дни на нашите бащи”. Две години по-късно, през 2012 г., скептично настроената критика замлъква - "Истината за случая "Хари Куебърт” е удостоен последователно с наградата "Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и "Гонкур” на гимназистите. Още с появата си внушителното томче детронира от топ листите бестселъри като "Ад” на Дан Браун и "Петдесет нюанса сиво”. Как успява ли? Обяснението е просто: детективска линия, любовен мотив и умна композиция в едно. Фабула, овкусена с обрати. Не е за подценяване и философският щрих.

След триумфа на "Истината за случая "Хари Куебърт” Жоел Дикер постига нов успех - с "Книга за Балтиморови”. Не по-малко изобретателен сюжет, който приковава вниманието с пластичен език, живи образи и нелинейна композиция. 

Гладката повърхност на една семейна идилия внезапно се напуква. Никой не разбира как приятелство, скрепено с клетва, бива пометено от вихъра на възмъжаването. Всички вътрешни напрежения и травми, бълбукащи с години, задействат ефекта на доминото и вече нищо не е в състояние да удържи катастрофата. "В крайна сметка оцеляват само безграничните мечти, останалите ги помита вятърът.” И в "Книга за Балтиморови”, както и в бестселъра "Истината за случая "Хари Куебърт”, на финала Дикер поднася един последен coup de théâtre, абсолютно неочакван и съвършен, който осветява разказа от коренно различен ъгъл.

Дикер знае, че незапочнатите книги са като изгубени кученца. Трябва да хукнеш по следите им, да се оставиш да те поведат. От теб се иска само да живееш, да поглъщаш живота с всичките му аромати… Затова казват, че най-хубавите книги се пишат сами.  А хубавите филми са капан. Веднъж представиш ли си Патрик Демпси като Хари Куебърт, няма измъкване! Дикер знае също, че известността е просто дреха, която в един момент ти става тясна, износва се или ти я открадват. Но инерцията е задействана, вече няма кой да спре неговия възход. За радост на българските му фенове, догодина у нас излиза  "Изчезването на Стефани Мейлър”. Отсега надушваме кинематографичен заряд.

Междувременно 52-годишният Патрик Демпси призна, че "Истината за случая "Хари Куебърт” е повратна точка в кариерата му. Според Жоел Дикер Демпси е "много, много добър” в ролята на Хари. Швейцарският писател е изцяло завладян от сериала и подчертава факта, че Демпси звучи еднакво достоверно в два различни отрязъка от време. Дикер изказва благодарност и към режисьора Жан-Жак Ано за всеотдайността му към този проект.

"Само книгите носят забвение, изцеление, опрощение, изкупление”, разсъждава героят на Жоел Дикер. "И филмите”, бихме добавили ние. Всъщност всеки филм, успял да открадне сърцето на своята книга.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт