Можем ли изобщо да не мислим за двайсети век?

"Да мислиш двайсети век“ е едновременно биография на англо-американския историк и история на идеите през не чак толкова отдавна свършилите сто години. Книгата има огромното достойнство да е писана в сътрудничество със самия Тимъти Снайдър – автора на "Пътят към несвободата“, "За тиранията“ и "Кървави поля“. Това е книга-разговор, както пояснява Снайдър в предговора си, защото е създадена в поредица дълги срещи с Тони Джъд, когато той вече не е бил в състояние да пише сам, но е бил в състояние да диктува и да обсъжда идеите и спомените си. Самото съставяне на "Да мислиш двайсети век“ е нещо като одисея, може би донякъде мъчителна заради последното заболяване на автора, но и вдъхновяваща заради резултата, въплътен в честна интелектуална биография. 

Книгата на Джуд (и Снайдър) показва развитието на едно еврейско момче, едновременно англичанин и потомък на семейство от Континента. Детството преминава под спомените на родителите за току-що отминалата Втора световна война и щастливото им избавление на Острова. Холокостът е част от семейната история. По странен начин това ме подсеща за собствените ми родители, хора със съвсем различен произход и съдба, но също родени скоро след войната и преразказващи спомените на собствените си родители за нея. Има нещо много близко у хората от едно и също поколение, дори когато са от различни страни и народности. Светът ги е разтърсил с едни и същи събития, та даже и с едни и същи домашни разкази. 

Младостта и научните интереси постепенно преминават от лесните изкушения на марксизма към по-трезв социалдемократизъм и един много старомоден, класически либерализъм, който прави чест на всеки интелектуалец. Това е либерализмът такъв, какъвто консерватизмът трябваше да бъде. Самоиронията на Джъд, запазена от Снайдър във финалната версия на книгата, е обезоръжаваща. Освен това, слабостите на западния интелектуален живот, изложен през 60-те и 70-те години на пропагандата, но не и на жестокостта на комунистическия режим, са автентично разказани и представляват великолепно предупреждение, някак неволно препращащо към най-добрите страници от "Задочните репортажи“ на нашия Георги Марков. Темите и акцентите понякога са смущаващи, защото покават колко много от проблемите на отминалия век не са си отишли заедно с него. В известен смисъл двайсети век още е тук и ние не можем да спрем да мислим както за него, така и през него, през собствените му зададени рамки. 

Разказът на Тони Джъд за собствените му идейни пътешествия и действително дълбокото му разбиране за това как източноевропейският произход влияе на оформянето на вътрешния свят са вълнуващи и демонстрират как авторефлексията също може да се превърне в част от професионализма на историка. В разговорите с Джъд Снайдър става свидетел как авторът става антрополог, даже археолог на самия себе си. Наблюдаващият, разказващият, спомнящият си се превръща в обект на собственото си изследване. Това само на пръв поглед може да мине за ненаучно, за ненужно излишество на хуманитарна приумица, защото Джъд вкнигата си всъщност действа като лекар, погълнал отровата (и противоотровата) на ХХ в., за опише детайлите на нейното въздействие от първа ръка. 

"Да мислиш двайсети век“ излиза на българския пазар на 2 ноември 2018. На 6 ноември от 19:00 ч. издателство "Колибри“ организира публично представяне на книгата в Огледалната зала на Софийския университет. Премиерата е замислена като разговор, също като самата книга – тя ще бъде обсъдена от проф. Александър Кьосев и Даниел Смилов. Звучи съвсем подходящо.