Пиер Льометр – владетелят на невъзможния жанр

Милена Кирова за романа „Ще се видим там горе“ и творчеството на Льометр.

Романът "Ще се видим там горе“ се появява през 2013 г. и буквално превзема критиката и публиката във Франция. Той спечелва единайсет награди, сред които и най-престижните възможни: Гонкур, Grand Prix на Френската академия, Femina. До края на годината от него са продадени близо половин милион копия, а до началото на 2018 година – вече повече от милион. Животът на неговия автор започва да се дели на две: преди и след този роман. Преди – роденият през 1951 г. Пиер Льометр, бивш учител по литература, е скромно известен като автор на нелоши за своя жанр криминални романи. После – той придобива световна известност, радва се на изключително публично внимание, а романът му се нарежда сред най-превежданите и добре продавани европейски книги.

Щастливите хрумвания на Льометр започват още с избора на жанр: исторически роман, преработен в пикаресков разказ с почти криминална интрига и остро въздействие, каквото постига социалната сатира. Не знам дали друг освен французин би могъл да си представи подобна невероятна и невъзможна смесица от жанрове и подходи. След това идва откритието на една парлива историческа тема. След края на Първата световна война много френски семейства искат да придобият телата на своите убити близки, заровени в общи войнишки гробове. Така се развива истинска национална индустрия с мъртви тела, най-често произволно събрани отнякъде. Дори заглавието на романа е щастлива находка: цитат от писмо на френски войник, несправедливо разстрелян през 1914 г. като "предател“. Последните думи до неговата съпруга са: "Сбогом, ще се видим там горе“.

Романът тръгва от последните дни на войната, точно преди Примирието, и продължава по улиците и в салоните на Париж, където попадат двама бивши войници, всеки по своему осакатен от войната.  Тяхната лична драма съживява драмата на Изгубеното поколение френски мъже след Първата световна война – милиони осакатени буквално и духовно, изхвърлени в периферията на живота все още млади хора. От единия до другия край на своите шестстотин и петдесет страници текстът ужасява и разсмива, развлича и поучава, натъжава и зашеметява със сюрреалистичния характер на литературното изображение. Това е роман за границите между възвишеното и грозното, между хуманността и нравственото падение, между истинските добродетели и парадните пози, между индивидуалното страдание и начините на неговата колективна употреба. Неслучайно във Франция се чуха гласове, които искаха книгата да бъде включена в училищните програми по история – като лекарство срещу безразличието, обзело днешното поколение млади хора.

За френско-канадския филм "Ще се видим там горе“ (2017) с режисьор Албер Дюпонтел не можем да кажем, че е направен "по романа“,, защото не си позволява да дописва текста, а се придържа плътно към неговия сюжет и към неговите герои (самият Льометр е единият сценарист, другият е режисьорът на филма). Жанрът му е заявен като "криминална драма“, което подсказва, че акцентът е поставен върху интригата и приключенията, а не върху социално-историческите внушения. Въпреки това през тази година филмът е получил осем номинации и пет награди "Сезар“, включително за режисура и най-добре адаптиран сценарий.

   

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт