Рядък модел на име Том Ханкс

Превод: Надя Баева

От време на време тираните (леле, "тираните“ ли казах? Имах предвид "титаните“), които издават "Трай-Ситиз Дейли Нюз/Хералд“ ми плащат да водя жена си в командировки, съчетаващи работа и удоволствия – платени ваканции до места като Рим (Охайо), Париж (Илинойс) и родното място (нейното) на брега на езерото Никсън – кратки пътувания, които в последствие превръщам в първокласни журналистически материали от по хиляда думи или поне така ги окачествяват подчинените ми. Миналата седмица преживях върховното приключение, по време на което ми вървеше и заплатата. Направих пътешествие назад във времето! Не до ерата на динозаврите, нито да наблюдавам залеза на царе или да се опитам да налея здрав разум у капитана на "Титаник“, да речеш. Не, върнах се в моето собствено минало, в мъглявите спомени на съзнанието си, транспортиран от проста и все пак вълшебна машина...

***

Невинността поражда приключение. Бях си наумил да предоставя на вас, читателите, репортаж за седмичния битпазар в някогашното автокино "Емпайър“ в Санта Аламида, наистина чудовищен битпазар, организиран вече от трийсет и девет години, задръстен със сантиментални боклуци и използвани предмети. Стари кухненски съдове, стари дрехи, стари книги, милиони предмети на изкуството, едновременно умиляващи и разнебитени, купища вехти инструменти, както и безброй рафтове, отрупани с нови такива, играчки, лампи, чудати столове и стотици чисто нови слънчеви очила, сега вървят за продан там, където едно време любителите на киното паркираха, за да гледат примерно "Кракатоа, на изток от Ява“ на далечен екран с големината на билборд. Звуците от филма идваха до тях от усилватели с размера на тостери, които се закачаха на прозореца на колата. Филми с монозвук...

Представете си най-мащабната възможна дворна разпродажба в западния свят, съчетана с ликвидация на всички магазини "Сиърс“ в страната, и ще имате известна идея за обхвата на Битака, както го наричат местните. Цял ден може да обхождате редовете от сергии, разположени на платформи помежду тон колони, да хапвате хотдог с чили сос и да гризете царевични кочани, с желание да купите всичко, което ви грабне окото, ограничавани само от парите в портфейла ви и големината на багажника ви. Да бях рекъл, можех за по-малко от двеста долара да си купя масичка, изработена от секвоя, хладилник с фризер "Амана“ от 60-те години и задни седалки, свалени от Мъркюри Монтего. За щастие тези неща вече си ги имам у дома.

***

Тъкмо да се оттегля в снекбара за един сладолед с лайм, когато внезапно погледът ми попадна върху стара портативна пишеща машина "Ъндъруд“ с абаносов корпус, която, не ви лъжа, блестеше под слънцето като същинска спортна кола. Бърз оглед показа, че лентата още я бива, когато се навият няколко сантиметра от нея върху ролката, а в калъфа й със счупена дръжка има малко топче оризова хартия. Макар че днес на човек му трябва пишеща машина точно колкото брадва за сечене на дърва, предложих на хлапака, който държеше сергията "всичките си четирийсет долара за тази стара пишеща машина със счупения калъф“. Той отвърна: "Добре звучи“. Да бях предложил двайсет. Или защо не пет?

"Рядък модел" може да откриете ето тук.