Леонора Карингтън: писателка, художничка, визионерка

Миналата година Музеят „Дали" в Санкт Петербург, Флорида, представи отблизо живота на прочутата сюрреалистка Леонора Карингтън (1917-2011) с изложбата „Леонора Карингтън: писателка, художничка, визионерка". Целта на изложбата била да постави нейни публикации от фонда на библиотеката и архива на музея в контекста на забележителната кариера на авторката. Тази графична презентация, включваща набор от офорти, направени в Graphicstudio, Тампа през 1995 г., предложила на посетителите уникален поглед към изкусното изследване на текста от страна на Карингтън в хода на дългата ѝ кариера. 

Може и да не вярваш в магии, но точно в този момент се случва нещо много странно. Главата ти се е изпарила, а аз виждам рододендроните през стомаха ти. Не че си мъртъв или нещо толко драматично, просто избледняваш и дори не мога да си спомня името ти. Помня бялата ти риза по-добре, отколкото помня теб. Спомням си всички неща, които изпитвах към бялата риза, но този, който я караше да се движи в пространството, е изчезнал напълно. Затова пък ти ме помниш като розова ленена рокля без ръкави, а лицето ми е омешано с десетки други лица, нямам и име.

Прочута с мистични и фантастични творби, Карингтън има изключителна кариера като художничка сюрреалистка, скулпторка и писателка. Тя започва да развива характерния си съноподобен стил още като млада жена, пишейки изразителни разкази след срещата си със сюрреалистичното движение в Париж. Родена в консервативно английско семейство, тя бива изключена от две католически училища, преди да започне обучението си като художник. Творчеството ѝ е дълбоко оформено от несгодите, с които се сблъсква. По време на Втората световна война партньорът ѝ Макс Ернст е арестуван, което я кара да замине за Мадрид, където е институционализирана, като едва успява да се спаси чрез фиктивен брак. През Ню Йорк тя успява да се установи в Мексико и процъфтява творчески в мрежа от съмишленици и колеги емигранти. 

Турбуленциите оформили я като автор са разгледани изключително умело в романа „Леонора" на Елена Понятовска. В ръцете на легендарната мексиканска писателка животът на Карингтън се превръща във вихрен поклон пред творческата борба и артистичната революция. Днес Карингтън е призната за най-значимата художничка сюрреалистка, а романът на Понятовска вдъхва нов живот на тази изключителна личност по-истински, отколкото всяка биография би могла. През 2019 г. стана ясно, че се подготвя и биографичен филм за Карингтън, базиран на романа на Понятовска. Той е дело на германския екип от продуценти и режисьори Лена Вурма и Торстен Клайн.

Макар да е най-известна с плодотворната си живописна практика, Карингтън е и забележителен автор. Широкият спектър от нейни публикации, сред които „The House of Fear" (1938 г.) – сборник с фантастични разкази; „Down Below" (1943 г.) – мемоари за преживяванията ѝ в лудница; и приказния роман „Слуховият рог" (1974 г.), който ѝ донася широко признание. През 1986 г. ѝ е присъдена престижната награда за цялостен принос в изкуството Women's Caucus for Art. 

Всъщност нямам особено желание да се установя в Англия, макар че ще трябва да посетя майка ми в Лондон – тя вече взе да остарява, макар че се радва на отлично здраве. Сто и десет години не са чак толкова сериозна възраст, поне от библейска гледна точка. Маргрейв, прислужникът на майка ми, който ми изпраща картички с Бъкингамския дворец, каза, че тя все още е много пъргава в инвалидната си количка, въпреки че наистина не знам как някой може да бъде пъргав в инвалидна количка. Споделя, че е съвсем сляпа, но няма брада, което сигурно е препратка към една моя снимка, която им изпратих като коледен подарък миналата годин

Тази година, когато отбелязваме сто години сюрреализъм, празнуваме също и първия превод на български на великолепната Леонора Карингтън. „Слуховият рог" е определян като мистична вариация на „Алиса в Страната на чудесата". Романът разказва апокалиптичната история на окултен старчески дом и енергичната старица, която се озовава там. 

Едно от първите неща, които деветдесет и две годишната Мариан Ледърби чува, когато ѝ подаряват богато украсена слухова тръба („изящно извита като биволски рог" – от което описание идва и заглавието на книгата), е, че семейството ѝ замисля да я настани в „Сияйния дом". Скоро тя се оказва в капана на зловеща институция, управлявана от Братството на Кладенеца на светлината, финансирана от известна американска компания за зърнени храни (Баунсинг Брекфаст Сириал ООД), където възрастните хора обитават сгради с причудливи форми, изтърпяват куриозни окултни проповеди и се хранят в трапезария, над която се извисява загадъчен портрет на намигаща игуменка. Но когато друг обитател тайно връчва на Мариан книга, разказваща за живота на игуменката, започва едно радостно и блестящо сюрреалистично приключение. Написан в началото на 60-те години на ХХ романът и до ден днешен остава един от най-оригиналните и вдъхновяващи чудати творби.

„Слуховият рог" вече излезе на българския пазар в превод на Гергана Гълъбова („Вода за гледане") и обещава да „разхлади" зрителите си насред летните жеги със своя необикновен (Ледников) финал.