Джаз барът на Харуки Мураками

Всеки любител на японската литература знае за страстта на Харуки Мураками към музиката, особено към класическата и джаза. Преди да започне блестящата си писателска кариера, Мураками е собственик на джаз бар Peter Cat в Токио. 

До неотдавна бях държал подобие на джаз клуб близо до гарата на Сетагая... Не беше голямо, ала не бе и толкова малко. Имаше роял и едва-едва побираше квинтет. По обяд сервирахме кафе, а вечер ставаше бар. Поднасяхме и малко храна, в събота и неделя устройвах програма с изпълнения на живо. – Харуки Мураками, „За какво говоря, когато говоря за бягането“.

Héctor García

Джаз барът се е намирал на първия етаж на тази сграда.

Музиката играе важна роля в историите му, независимо дали в ролята на „най-съвършената музика за варене на спагети“ – „Крадливата сврака“ на Джоакино Росини в романа му от 1997 г. „Хроника на птицата с пружина“, или като тема на разказа му „Момичето от Ипанема“, вдъхновен от едноименния боса нова хит на джазмена Стан Гец. 

Управлявах заведението... и самият аз всеки ден заставах зад бара, правех коктейли, готвех, затварях посред нощ, прибирах се и пишех на кухненската маса, докато ми се доспи, и така в продължение на близо три години. Струва ми се, че бях изживял двойно повече живот от останалите. – Харуки Мураками, „За какво говоря, когато говоря за бягането“.

Благодарение на Spotify потребител Масамаро Фуджики вече имаме достъп до „личната колекция от плочи“ на Мураками. Фуджики е събрал в плейлист всички песни, за които Мураками е писал в своите истории – от дебютния си роман „Чуй песента на вятъра“ до „Убийството на Командора“. Освен това потребителят е добавил и песни, които Мураками споменава в своя вече пенсиониран уебсайт за често задавани въпроси Murakami San no Tokoro. Плейлистът с продължителност 251 часа включва произведения от класическия джаз на Еуген Сисеро до традиционния Джон Колтрейн и руския композитор Сергей Прокопиев.