Възрастта на таланта

проф. Божидар Манов

Един известен афоризъм казва: „Талантът не  е случайно чудо“!“А чудото е извън физическите закони и биологични параметри – нещо повече, опровергава ги! Талантът също – той нарушава и не се подчинява на стандартни норми. Защото талантът е състояние на духа, а не на тялото и тъкмо затова няма възраст!  С възрастта талантът натрупва опит, а така (парадоксално) не старее, а се подмладява! 

Младият талант прави революции – интелектуални и художествени, а чрез тях и социални. Опитният талант бере плодовете на своята революционна младост! Талантът е еманация на необяснимото и Божи дар плюс една щипка индивидуална воля на субекта.

Разбира се, като казвам Божи дар не правя намек с моето име (което може би си помислихте), защото говоря за Анжел Вагенщайн – за нашия Джеки!

Роден е в Пловдив преди 100 години!

Животът му преминава през 3 политически епохи.

На 21 години е в затвора със смъртна присъда и всяка нощ преди разсъмване очаква стъпки в коридора и зловещо отключване на металната врата. 

Но 46 години по-късно, през януари 1989, е един от 12-те български интелектуалци, поканени от Президента Франсоа Митеран на знаменитата „дисидентска закуска“ във френското посолство в София. А на следващата година е депутат в VІІ Велико народно събрание.