Марсел Пруст: За изкуството и литературата

В юношеството си бях пленена от Ботичели и особено силно ме порази следният фрагмент от „Една любов на Суан“: 

„Той постави върху писмената си маса вместо снимката на Одет една репродукция на дъщерята на Йотор. Възхищаваше се на големите очи, нежното лице, несъвършената по всяка вероятност кожа, дивните къдрици, падащи край морните страни, и пренасяйки чертите, които досега бе намирал хубави от естетическо гледище, към представата за живата жена, ги преобразяваше във физически качества и се поздравяваше, че ги е намерил събрани в едно същество, което би могло да бъде негово. Смътната симпатия, която събужда у нас всеки шедьовър, се превъплъщаваше сега за него, след като познаваше модела от плът и кръв на дъщерята на Йотор, в желание, каквото тялото на Одет не събуждаше у него в самото начало. След като се любуваше дълго на творбата на Ботичели, той си спомняше своя жив Ботичели, който му се струваше все по-хубав, и притискайки до гърдите си репродукцията на Сепфора, си въобразяваше, че прегръща Одет“ (прев. Л. Сталева, 1984 г.).

Пруст тук говори за фреската на Ботичели, създадена върху южната стена на Сикстинската капела.