Една любов за Марсел Пруст

Тази година отбелязваме 150 години от рождението на писателя.

На 10 юли отбелязваме 150 години от рождението на Марсел Пруст. Един от най-великолепните писатели на всички времена, чиито книги и до днес са причина много хора да продължават да вярват в литературата, която изисква интелектуално отдаване.

Сири Хуствет

Марсел Пруст никога не е проявявал интерес към изкуството, повтарящо зримото и изобразяващо всичко, което интелектът ни е способен да разпознае. Дълбоко бил убеден и вярвал, че също така подобен тип литература би била фалшива, защото би разделила настоящето от миналото. Стремежът на Пруст е да превърне в думи човешкия опит, което непременно означава да опише географията на отсъствието, защото миналото присъства само в умовете ни и то не такова, каквото е било в действителност, а по-скоро такова, каквото си го представяме... 

Пруст е повлиян от неврологията на своето време. През 1905 г. и 1906 г. прекарва шест месеца в санаториум под грижите на Пол Солие, брилянтен последовател на един от най-известните невролози на предишното поколение Жан Мартен Шарко. Солие силно се вълнувал от паметта и макар да няма запазени документи, описващи как е лекувал Пруст, е ясно, че е инжектирал пациентите си с “емоционални приливи на неволни спомени”. Може би тъкмо заради това разказвачът на Пруст копнее много повече за дълбока форма на повторно изживяване, отколкото сухо автобиографично минало.

За мен четенето и препрочитането на “По следите на изгубеното време” беше дълго изживяване и потапяне в потока на мисълта. Бавното акумулиране на чувствени детайли, асоциации, метафори и истории създава илюзията, че съм се потопила в безграничните движения на разказваческото съзнание.  Да следваш мислите на един човек през времето и да ги наблюдаваш страница след страница, означава да осветлиш собствените си мисли и да усетиш реалностите. Това е, мисля, странната магия на Пруст.

Франсин Проз 

Отдаденост е. Днес всички проверяват устройствата си на всеки десет минути. Но да четем Пруст… това е цял отделен свят, не просто литература. Всеки иска да изживее повече от един живота и Пруст сякаш идва и ни казва: “Заповядай още един живот, който можеш да изживееш”. Дълбочината на написаното е такава, че различни елементи от него непрекъснато присъстват и изскачат в живота ни. Колкото повече четеш, толкова повече виждаш как теми и фрагменти от текста не спират да се връщат… точно както в живота. В живота всички тези неща се заклещват в съзнанието ни като спомени… не от нашия личен живот, а от този, който ни е подарил Пруст. И осъзнаваме, че това са нашите спомени за Пруст.

Едмънд Уайт 

Хората трябва да четат Пруст, защото той е най-подходящият за компания от всички велики писатели. Макар и да е неврастенично мамино детенце, което се увлича по всевъзможни екстравагантности, той ще вземе дъха ви, защото подлага на съмнение всичките ви мисли. Може да бъде дълбоко песимистичен за любовта и приятелствата, но (и?) разбира човека много по-добре от всеки друг. 

Андре Асимен 

Да четеш Пруст е като да четеш човек.
Нищо от това, което той казва, не е ново за никого от нас. Неговите мисли и наблюдения многократно са посещавали умовете ни; виждали сме това, което той е виждал, чувствали сме всичко, което той е чувствал. Възхищавали сме се на детайлите, които е почитал - красиви залези, красиви картини, красиви лица. Противопоставяли сме се на ситуациите, от които той също се страхува или намира за неприятни, макар за разлика от него да сме се престрували, че не ни пречат толкова много. Всички ние, без изключение, сме усещали емоциите, които той описва така детайлно - емоции, които не бихме могли да признаем, че познаваме, защото се страхуваме или защото изпитваме срам. 

Да повторим: Да четеш Пруст е като да четеш човек. Проблемът е, че много от нас биха могли да прекарат целия си живот с терапевт и въпреки това да намираме за трудно, дори и невъзможно, да разчетем човека. Ние сме един огромен възел от множество нишки и намирането на инструментите за разплитането на тези нишки е също толкова голямо предизвикателство, колкото и да открием кои сме всъщност. 

Тъкмо тези инструменти правят Пруст най-великия новелист на всички времена. За да успееш да се промушиш между нишките, без да измамиш или да ги скъсаш, се нуждаеш от много прецизни инструменти. В случая на Пруст основният инструмент е неговият стил. Стилът трябва да улавя всяка извивка, която ни прави такива, каквито сме и да засича всичко, което чувстваме наистина, а не онова, което твърдим, че чувстваме. Стилът на Пруст е отрезвяващ и всеобхватен. Изреченията му са дълги, защото иска да е сигурен, че не пропуска нищо по пътя и всяко едно от тях разказва своя собствена история.

Мога да си помисля само за един автор, който е способен на подобна широта и човечност. Шекспир.  

Алекзандър Хемън 

Имаше време, в което човешкото знание, придобито чрез писане и четене, беше изключително ценно. Човек и днес би могъл да копнее за онези дни, както го правя аз. В нашето съвремие модерната американска литература изобилства от псевдоморализми и любовните връзки наподобяват порно, комбинирано с лека емпатия. Когато искам да си върна вярата в литературата, чета Пруст. Творбите му почиват на вярата, че литературата може да направи важни и уникални открития, че писането е способно да предостави необятни възможности на ума. Всяко едно от дългите му и прекрасни изречения съдържат структурата на цяла книга. Това, което за нетърпеливия читател изглежда като хаос, всъщност е силно организирана система, в която темите и формите се повтарят в различен мащаб. Четенето на Пруст е като наблюдаването на галактика, която се подрежда постепенно с времето.

Всички велики книги ни учат как да ги четем. Трябва да се адаптираме и приспособим към тях, дори и да изоставим собствените си очаквания и да се отдадем изцяло на трансформацията, която не можем да контролираме. Наличното знание невинаги е лесно за абсорбиране. Ако това, което големите книги правят, е да отворят нови пространства, то съвсем естествената първоначална реакция е да се почувстваме изгубени в тези пространства. 

Веднъж имах студент, който точно преди класа ни за Пруст дойде при мен и с голямо подозрение ме попита:

Наистина ли това ви харесва?
Да. - отговорих. - Скоро ще ти хареса и на теб.

Хареса му. 

Даниел Менделсон

Най-големият шедьовър на Пруст започва и свършва с референция за времето. Дори и хора, които не са чели, знаят, че страниците са наситени с време, то или изтича, или е в миналото, или е “изгубено”. Наистина произведението е за времето, но то е и за толкова много други неща: желание, любов, семейство, ревност, общество, класи, музика, литература, изкуство, креативност, копнеж, сексуалност, болести, политика, мода, Венеция, Париж, морето, самолетите, театъра, автомобилите… и списъкът продължава и продължава.

С една дума целият свят се пречупва през призмата на мощното и незабравимо съзнание на разказвача.

Но да се върнем отново към времето: то не е просто темата или една от темите в “По следите на изгубеното време”; то е и средата, в която романът трябва да бъде четен, ако целта е да бъде разбран. Четенето на Пруст отнема време. Част от най-големите удоволствия при четенето е че постепенно текстът се разгръща точно както и самия живот. Понякога за много дълго можем да забравим за хора  или събития, само за да открием с приятна изненада по-късно как те изплуват по някакъв начин и се появяват отново. Ако си отделите времето да прочетете “По следите на изгубеното време”, ще имате непрекъснато тези екстраординерни усещания за разпознаване, точно както автора, който осъзнава, че “дамата в розово”, която срещнал като дете в стаята на чичо си, е същата личност като Одет. 

Скоро пътувах с влака близо до млад мъж, който четеше огромен викториански роман. Това ме направи щастлив. Но докато го гледах, забелязах, че на всеки 90 секунди поглежда телефона си и прочита съобщенията, които получава. След известно време това толкова силно ме изнерви, че се преместих на друга седалка. Не може да се чете сериозно с непрестанни прекъсвания и гледане в телефона. По този начин съзнанието е някъде другаде. Мултитаскинга е един от най-големите митове на нашето време, защото всъщност не можем да правим две неща едновременно. Особено ако едно от тях изисква внимание и интелектуално отдаване. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт