Независим поборник за истината

Издателство „Колибри“ предлага на българските читатели библиофилска поредица с избрани произведения на големия американски романист, есеист, драматург, публицист и човеколюбец, един от безспорните класици на литературата на XX век - Джон Стайнбек (1902-1968). Носител на Нобелова награда през 1962 г. за своите реалистични художествени произведения, съчетаващи добронамерен хумор и остра социална чувствителност, Стайнбек е считан за гигант на американската словесност, ангажиран с драмата на „малкия човек“ на фона на двете световни войни и по време на Голямата депресия, неизменно критичен към институционалното бездушие и правителствения произвол, към всички онези предпоставки, тласкащи обществото към убогост и морално разложение.

Настоящата поредица се характеризира с изискан класически дизайн и безупречно оформление, дело на художника Иво Рафаилов. Между луксозните твърди корици се подвизават най-значимите и представителни за белетристичната вселена на автора работи: от навярно най-обичания му роман – фамилната сага „На изток от рая“ (1952), вдъхновена от библейския разказ за Каин и Авел, през първия му голям успех, заченат в Монтерей и роден със заглавието „Тортила Флет“ (1935), последван от затрогващата повест „За мишките и хората“ (1937), също претърпяла множество филмови и сценични адаптации, до епичния шедьовър „Гроздовете на гнева“ (1939), за който Стайнбек печели „Пулицър“ през 1940 г. и чиято киноверсия е дело на прочутия Джон Форд. Впрочем когато излиза от печат, „Гроздовете на гнева" е определен като скандален и дори шокиращ заради пророческия си заряд и непоколебимата защита на многомилионната армия от работници, която, макар и пометена от финансовия крах, продължава да строи Америка, борейки се срещу репресията и отчаянието.

Стайнбек е убеден, че автор, който не вярва в съвършенството на човека, няма място в литературата. През 1948 г. той се връща в родното си градче Салинас в Калифорния, за да се посвети на романа „На изток от рая“. Това забележително платно на американската действителност, тази велика приказка за любовта и омразата, за силата и отчаянието, за крушенията на човешкия порив, но и за неговите смайващи триумфи, оглавява всички класации на най-продаваните книги – не само в САЩ. Според самия автор книгата е резултат от 11 години мисловна бременност, 1 година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и свиреп мазол на пръста на дясната му ръка. През 1955 г. „На изток от рая“ е екранизиран от големия холивудски режисьор Елия Казан.

Няма как да не включим в поредицата и митичната „Улица „Консервна“ (1945) - драматична поема от скърцащи звуци, песни и смрад, разпиляна тенекия, ръжда и трески, обрасли с бурени дворове и бунища, работилнички за сардели и нощни приюти. Но улица „Консервна“ е и свидно процеждаща се светлина, навик, носталгия и блян. Причудливо сборище на „светци и ангели, благочестивци и мъченици“, чието богатство се състои единствено от неплатени сметки. Защото, ако писатели като Фицджералд и Фокнър изобретяват нови стилове, играят с въображението си, деконструират езика или го шлифоват до блясък, Стайнбек предпочита ролята на хроникьор на залозите и илюзиите на своето време. Той е сбъднат мисионер и пламенен филантроп, който не остава безразличен пред последиците от националните катастрофи, сполетели обикновения американски гражданин. Неговата литература е белязана от дълбоко състрадание към безправните и уязвимите, от свещена ярост и непримиримост с коварната природа на властта и капитала, от преклонение пред човешкия дух и неговите достояния.

Авторовата поредица обхваща и „Зимата на нашето недоволство“ (1961), последния роман на писателя, който също се нарежда в първия ешeлон на Стайнбековата белетристика. Заглавието е препратка към реплики на Ричард III от едноименната историческа драма на Шекспир: „Сега е зимата на нашето недоволство/преобразена във величествено лято от това слънце на Йорк“. При връчването на Нобеловата награда за литература комитетът изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското от позицията на независим поборник за истината“. Героите в този последен здрачен опус са покварени от корупцията, съблазнени от лесния изход на самоубийството, изгубили всички крепящи ги лични и обществени устои. Но Стайнбек отказва да ги назидава и съди, макар да е отвратен от цинизма им. Той ги разбира, защото знае, че само разбирането и състраданието могат да спасят човека, само една почти божествена в милостта си любов към човека, във всичките й невероятни проявления, може да му обещае бъдеще. В знаменитата си реч при приемането на Нобеловата награда на свой ред Стайнбек казва, че:

Писателят е упълномощен да декларира и да празнува доказаната човешка способност за величие на сърцето и духа – за достойнство при погром, за смелост, състрадание и любов. В безкрайната война срещу малодушието и отчаянието това са ярките знамена на надеждата и стремежа.

Тази сублимна колекция от романи, представляваща изумителна енциклопедия на човешката душа, това благодатно обилие от погледи, съмнения, надежди, равносметки, съзерцания и прозрения, своеобразен портрет на Новия свят, но съвсем не само на Новия свят, е съвършеният начин да отбележим, макар и с известно закъснение, 120-ата годишнина от рождението на Джон Стайнбек, един от най-величавите хуманисти в историята на литературата. По обясними причини днес неговите герои - повече или по-малко ексцентрични, безнадеждно захвърлени в мътния въртоп на историята и суровата действителност, са не по-малко автентични и жизнени. Озарени от щедрото съчувствие на автора, те вярват в мечтите не само като механизъм за оцеляване, но и като смисъл на самото съществуване.