Живот на фона на война

Как поддържаме щастливото си (то вече ни се струва щастливо) монотонно ежедневние, когато знаем, че някъде то е изчезнало? "Зад гърба" не е роман за войната. Това е роман за съвременна Украйна с нейните национални и морални проблеми, за дълга и патриотизма, за женската съдба в едно традиционно патриархално общество. Роман, който ни учи как продължаваш да живееш "нормално", макар с ясното съзнание, че наблизо се води война. 

***

Облягам се на стената, като че ли съм бягала от някого, а сега съм се скрила на безопасно място, и си поемам дъх. Пред очите ми е таблото с обявите, над което е окачена репродукция на Сикстинската мадона, украсена с пластмасови цветя, а в краката ѝ като продължение на облачето за замечтани ангелчета се чете заплашителна обява: 

Уважаеми граждани на Лвовска област

Поради бойните действия в източната част на държавата ни възникна дефицит на топливо в Обединената енергийна система на Украйна – прекъснат е добивът в 80% от въгледобивните мини и са ограничени доставките на газ. Съществува заплаха за нарушаване баланса за производство и потребление на електрическата енергия, което може да доведе до прилагане на графици за аварийно изключване, каквито се въвеждат в действие по нареждане на Националната енергийна система „Укренерго“. Помощ за запазване на осветлението и на домашния уют може да окаже всеки от нас. Молим икономично да потребявате електрическата енергия и да не я разходвате без наложителна нужда в часовете от 19,00 до 22,00 чрез използването на енергоемки битови електрически уреди. 

ЕНЕРГИЙНАТА БЕЗОПАСНОСТ
НА ЛВОВСКА ОБЛАСТ И НА УКРАЙНА ЗАВИСИ ОТ ВАС.

Остатъка от деня убивам с неспирно качване на филми и със зареждане на всичките дивайси и пауърбанки, осведомявам се от Гугъл за компактните генератори, стартъпите и ноу-хауто по темата. Укротявам параноята си, доколкото мога – че ще вземат да ми изключат интернета. Когато излизам на балкона да изпуша цигара, дордето всичко се донатоварва и се дозарежда, от блока отсреща изнасят чаршафосан пакет – щрудел от тяло с краката напред. Наместват го в кола, дори не с краката напред, дори не в линейка – а в полицейска кола, – пускат синия буркан и наместват тялото на задната седалка. В ниското помещение долу насам-натам се щурат гейши, суетят се, възклицават, кършат ръце, надзъртат навън през прозорчетата на равнището на краката и на колелата, а сетне се откъсват от съмнителната ситуация и се захващат да подреждат графика на масажите. Възниква впечатлението, че в него се е отворила празнина. А нали дори и монарсите са знаели, че никому дълго не се пази място. Включително и в паметта. Още повече в народната. Още повече в разписанието на масажите. Що ли не се запиша, какво пречи – дори да изключат тока, гейшите могат да работят на свещи, а нали така дори ще е по-добре. 

Мятам искрата от угарката долу на празната улица. 

Тя прави няколко салта и изсъсква в локвата.

***