Седмично четиво: „От тази страна на смъртта“ на Радослав Парушев

Фотограф: Алекс Герганов

Quid est veritas?

 – Уважаеми зрители, вие отново сте с "Денят започва с култура“ и както анонсирахме преди рекламите, в студиото ни гостува Чарли Парушев… Мога ли всъщност да те наричам Чарли?

– Благодаря ти за този въпрос.

– И?

– Да?

– Мога ли?

– Можеш, ако ти е приятно, и Мехмед Фатих да ме наричаш!

– Мехмед?

– Мехмед II Фатих, да, както ти е удобно, така можеш да ме наричаш, няма никакво значение от гледна точка на вечността, всичко е все тая…

– Духовит както винаги, уважаеми зрители, духовит както винаги… Та… Благодарим за приетата покана да ни гостуваш…

– Моля ти се… Аз благодаря за поканата!

– Добре, предлагам да започнем направо, поводът да те поканим е новият ти роман, озаглавен "1453-та – равносметка и последствия“. Доста суховато заглавие…

– Да.

– Исторически роман?

– Да. 

– Да, исторически роман и едновременно с това какво?

– Какво?

– Ами ще се съгласиш с мен, нека си го кажем направо, че това всъщност не е точно исторически роман, нали? Това просто е един фантастичен роман.

– Еми благодаря и за този въпрос, но няма да се съглася с теб. Романът е исторически. Ето, виж, пише го на корицата: "Един исторически роман от Радослав Парушев“. Не пише, нали, "един фантастичен роман от Радослав Парушев“…

– Добре, извини ме, че те прекъсвам, този разговор, струва ми се, не върви особено гладко и понеже, както знаеш, аз за разлика от повечето други телевизионни водещи не стигам само до заглавието, а чета книгите, чиито автори каня да ми гостуват… Нека ти илюстрирам с няколко примера какво имам предвид. Според твоя роман на 28 май 1453 година една венецианска флотилия, превозваща 3000 тежко въоръжени рицари, все пак пристига на помощ на Константинопол и турците всъщност не успяват да го превземат на 29 май сутринта, както всички знаем, че е станало…

– Така, да. Какво още знаят всички? Давай!

– Ами всички знаят например, че в резултат от падането на Константинопол Византия престава да съществува. Според твоята, как да се изразя, силно експериментална версия обаче Византия всъщност успява да оцелее, дори през последвалите десетилетия – да си върне голяма част от отнетите от турците територии и ако не да си възвърне статута на първостепенна световна сила, то поне достойно да се включи в Ренесанса, в последвалото Просвещение, в Световните войни, обединението на Европа и така нататък. Младият султан Мехмед пък, без да пада духом от поражението, предприема поход на Запад, завладява Рим и цяла Италия, превръща базиликата "Свети Петър“ в джамия, както завладява и почти цяла Франция, части от Испания и Португалия. Унищожаването на католическата църква и последвалата през XVII век насилствена ислямизация на западноевропейските провинции на Османската империя са причина за забавеното развитие на народите на Франция, Италия и Испания, както и за – тук поне нещата отговарят на истината – трайно доминиращото положение на Германия в Европа. Нека видим какво още се случва в книгата ти… а, да – тъй като Константинопол не пада под властта на турците, търговските пътища към Индия остават открити, Европа не остава без подправки, не се налага Колумб да прави пътешествието си в търсене на черен пипер, Америка е открита, отново случайно, само че два и половина века по-късно – през 1756 година, а САЩ извоюват независимостта си от Англия с революция едва след края на Втората световна война. Поради по-късно случилото се възникване и развитие на САЩ в началото на XXI век все още не е открит нито рокендролът, нито попкултурата като цяло. В смисъл, пишеш ти на едно място, ако венецианският флот се беше навреме притекъл на помощ на Константинопол, сега нямаше да има Netflix. Да продължавам ли?

– Ами не, по-скоро бих те помолил да спреш, ще развалиш удоволствието на малцината ми читатели… Какъв, моля да ме извиниш, ти беше въпросът? Дали смятам това за исторически роман, така ли? А ти, нека аз те попитам тогава, как би дефинирал понятието "исторически роман“?

– Книга, която… Художествена книга, чийто сюжет разказва…

– Да?

– …чийто сюжет разказва нещата така, както… както, по дяволите, тези неща са се случили!

– А ти откъде знаеш как, по дяволите, са се случили всъщност нещата? Малко ли версии има за падането на Константинопол?