Очарованието да бъдеш умерен

Mилена Кирова за книгата „Балконът“ на Джейн Делури.

Джейн Делури е млада американска писателка и преподавателка по английска литература и творческо псане в Университета на Балтимор. Пише разкази от години, получила е две престижни награди за тях, но чак през 2018 публикува книга, правейки голяма стъпка напред в овладяването на един труден и рядко срещащ се жанр. "Балконът“ често се определя като роман, но читатели, които имат в традицията си произведения като "Вечери в Антимовския хан“ и "Ако можеха да говорят“, лесно ще разпознаят една междинна структура, много близо до цикъл от разкази, обвързани чрез общ топос на сюжетното действие и мрежа от характери, които се наслагват в различни моменти и конфигурации на повествованието.

Мястото, където се случват всички перипетии в книгата на Делури, е малко имение край гора и в близост до фиктивното село Бенвил, превърнало се в течение на стотина години в едно от предградията на неудържимо разрастващия се град Париж. В близост до господарската къща е построена малка сграда, предназначена за семейството на прислугата; двете сгради поемат напред през сюжета с различни обитатели в различни епохи и с най-разнообразни съдби. Времето е необичайно разтеглено: от края на 19 до началото на 21 век, само че линейното историческо време не съвпада със сюжетния ход, който размества обичайната хронологическа последователност и прескача ту напред, ту назад – от една в съвсем друга епоха. Книгата е композирана от десет самостоятелни разказа. Всеки от тях е портрет на една съдба: понякога съдбата на един-единствен човек, друг път – на цяло семейство, трети път – на група от хора със сложно преплетени отношения помежду им. Акцентът е плътно изнесен върху психологическата характеристика на героите, но не като самостоятелен обект на авторовия интерес, а в контекста на съдбоносната връзка между индивида, средата, в която израства, историческата обстановка, която го всмуква в себе си, и личността, която се появява най-накрая в пресечната точка на всички фактори. 

Джейн Делури смело може да бъде наречена хуманист, колкото и старомодно да ни се стори това определение днес. Големият брой характери, епохи, събития са обединени от нейното общо послание: да разбираш другия, това е единственото възможно спасение от капана на самотата и отчуждението в днешния свят. Начинът, по който пише Делури, представлява сам по себе си модел на способността да се разбира другият, да се живее съвместно с другите хора: тя никога не съди своите герои, не портретира характерите им в опозиции от светло-тъмни черти, избягва резките контури, търси нюансите в поведението и мисълта, рисува детайлите, а не натрапливата монолитност във всеки портрет. 

 

"Балконът“ в същото време е книга, която иска да общува с широка публика, затова използва похвати с доказана популярност във вече натрупаната литературна традиция. Такъв е например готическият елемент в повествованието: нюанси на мистика, убегливо усещане за обреченост на Къщата, в която се разиграват и случки с трагични последици, начевайки със самоубийството на бившата куртизанка Жизел през 1890 година. И все пак преобладава едно особено, ведро и осмислено спокойствие, което внушава, че въпреки превратностите и случайностите – неизбежни за всеки човек, животът протича в някаква разумна, обгледима и понятна последователност. При това Джейн Делури разказва много добре: красиво и смислено едновременно – комбинация, която само на пръв поглед изглежда лесна. Тя рисува със слово: пейзажите, детайлите на обстановката, облеклото, жестовете на всеки герой. Хубавият, поетичен превод на Радостин Желев също има заслуга за удоволствието от прочита на тази книга – модерна и традиционна, предизвикателна и умиротворителна, популярна и елитарно красива в същото време.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт