VivaTalks представя: писателката Джейн Делури

„Писателят в мен обича да изследва по-тъмните и мрачни кътчета.“

Бестселърът "Балконът“ е роман с оригинален замисъл, написан с безспорно майсторство и завидна мъдрост от младата писателка Джейн Делури. Историите се преплитат, стените говорят, болката се редува с радост, а от всяка страница струи човещина и топлина.

“Балконът” е серия от историии, обединени от повтарящия се мотив за конкретна къща, която е в основата на всички сюжетни линии. Какво ви накара да подходите към писането по този начин?

“Балконът” се корени в редица кратки истории, които написах през годините. Действието на всяка една от тях се развиваше в гора във Франция. Стиловете и персонажите се различаваха много, но мястото не се променяше в нито един разказ. Когато ги погледнах всички заедно, сякаш в съзнанието ми изкристализира по-голяма история за конкретна къща. В главен герой се превърна прекрасно имение с прислуга. В този момент сглобих всичко, за да се роди “Балконът”. Всяка глава е история, която прави свои собствени драматични завои, но най-голямата тема сякаш е Втората световна война, когато къщата е била ограбена. Завихрих цялото повествование около това събитие като разхождах читателите назад в миналото и напред в бъдещето, за да покажа по какъв начин героите са се опитвали да преживеят всичко и колко им е било трудно да свалят товара от раменете си.

Историите не са представени хронологично. Защо избрахте такава структура?

След като за героите е почти невъзможно да се отърват от миналото си, усетих, че самата структура на книгата трябва да отразява тази трудност. Много ми се искаше читателите да имат активна роля в събирането и подреждането на цялата история. В края те вече знаят повече за спомените и съдбите, минали през имението, отколкото всеки един от обитателите му някога е знаел. 

“Балконът” колкото провокира и стимулира въображението, толкова и забавлява читателя. Какъв ефект точно целяхте да постигнете като въздействие върху аудиторията?

Надявах се да се случи точно нещо такова . Много ми се искаше читателят да се пусне по течението на цялостната история за къщата и да бъде погълнат от различните емоции, които тя носи. Вярвам, че всеки, който чете книгата, ще изпита удоволствие от това да подреди пъзела и да открие какво се е случило. Но по-важно е сякаш да се усеща връзка с героите. Аз самата обичам всеки един от тях, дори и тези, които са “по-трудни”.

Особено тези, които са “по-трудни”. Усеща се много жив интензитет и напрежение в написаното от вас. Такъв ли е стилът ви или е прецизно търсен ефект, постигнат чрез усилени редакции?

Мисля, че спонтанността на първата чернова и усилената редакция след това формират стила ми. Като човек съм доста светла и оптимистична личност, но писателят в мен обича да изследва по-тъмните и мрачни кътчета в хората и техните животи. Вероятно това влечение прави темите и фикцията ми по-интензивни.

Има толкова разнообразни теми в “Балконът” - от война до човешката идентичност; от емоция до история. До колко това е отражение на реалните ви интереси и как се промени любопитството ви към тях, докато пишехте?

От ранна възраст съм привлечена към историята и особено ме вълнуват местата. Обожавам да посещавам исторически домове и къщи, карат ме да си представям животите на хората, които някога са сядали на тези мебели и са се хранили на тези маси. Като жена и разведена майка много мисля за силата и ролите на половете, както и желанието да бъдем свободни срещу това да сме отговорни и непоколебими. Тези теми също са засегнати в книгата.

Ако трябва да обобщите “Балконът” кратко за предстоящите читатели, как бихте го направили?

Бих казала, че това е историята на едно място и хората, които са минавали през него в годините. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още VivaTalks