Поезията на Ким Адонисио и Клементин фон Радикс

Четем в превод на поета и преводач Пейчо Кънев.

Muhammed Sajid, Behance

ФОРМИ НА ОБИЧ

Ким Адонисио

Обичам те, но съм омъжена.
Обичам те, но ми се иска да имаше повече коса.
Обичам те повече.
Обичам те повече като приятел.
Обичам приятелите ти повече от тебе.
Обичам как, когато влезеш в някой мол и звучи класическа музика,
ти винаги успяваш да познаеш композитора.
Обичам те, но един от нас или и двамата сме измислени.
Обичам те, но "аз” съм ненадеждна стойност.
Обичам как каза "Разбирам значението на това”, когато аз казах
"Трябва да се погрижа за една лична работа”.
Обичам те, стига и ти да ме обичаш.
Обичам те, въпреки ограничителната заповед.
Обичам те от тази кома, в която ме вкара.
Обичам те повече, отколкото съм обичала някой друг, с изключение на
онзи мъж.
Обичам те, когато не се напиваш и изтъпяваш.
Обичам как ме разбираш.
Обичам ти болката, толкова е конкурентна.
Обичам това колко си емоционално недостъпен.
Обичам те, все едно съм странен заден двор, а ти бягаш от ченгетата
и търсиш къде да си скриеш пистолета.
Обичам ти косата.
Обичам те, но не съм хлътнала чак толкова.
Обичам те тайно.
Обичам как ме караш да се чувствам като манастир в пустиня.
Обичам абсолютната ти грациозност, когато малко кръв влезе в спринцовката,
докато си биеш хероина, след като си издърпал леко буталото, за да се увериш,
че си уцелил вената.
Обичам майка ти, тя е моя противоположност.
Обичам те и усещам силна душевна връзка с теб, макар
никога да не сме се срещали.
Обичам ти дюнерите! Обичам ти рол-он дезодоранта!
Обичам, когато ме връзваш с въжета, използвайки възлите, които
си научил като бой скаут, и когато имитираш надрусания рап на
Денис Хопър от "Апокалипсис сега”.
Обичам екстравагантните ти закъснели реакции.
Обичам всичко в теб, освен косата.
Ако не беше всичко това, знам, че наистина можех много да те обичам.


НЕЩАТА

Ким Адонисио

"Някои мъже ще ти строшат сърцето ти на две...”.
                                                   Дороти Паркър

Някои мъже те носят до леглото с обувките.
Някои мъже изричат името ти като вербален тик.
Някои мъже получават емоционално претоварване от всяко еротично
преживяване.
Някои мъже са леко побъркани и мислят да се запишат в някой
фитнес.
Някои мъже са си добре и не могат да бъдат прелъстени, дори в
баровете в сънищата ти, където ги срещаш.
Някои мъже, които са били по-млади, сега са колкото теб тогава.
Някои мъже не са доволни от само едно счупване, те искат да
те изгорят цялата.
Някои мъже, които са станали на пепел, най-накрая успяват да се изтупат
от прахта.
Някои мъже са направени от стъклопласт.
Някои мъже имат дълбоки дупки, пробити от някоя война, които не можеш
да запълниш.
Някои мъже са деликатни и разкъсани.
Някои мъже ще ти откраднат бижутата, ако ги оставиш да преспят при теб.
Някои мъже ще искат да ти преебат стихотворенията, а вместо това
ще открият теб.
Някои мъже ще кажат "Иска ми се да те гледам, докато свършваш”,
а после ще си викнат такси.
Някои мъже са списък на съставки без рецепта.
Някои мъже никога няма да искат да те видят.
Някои мъже ще ти завържат очите по време на секс, а после тайно ще обуят
високите ти токчета.
Някои мъже ще пробват черните ти мрежести чорапи в хотел в
Рим, или ще те завържат за леглото в Ню Орлиънс.
Някои от тези си струва да ги имаш.
Някои мъже ще пишат тъпи, снизходителни рецензии за нещата ти,
карайки те да запомниш тези стихове на Франк О’Хара:
"Аз не мога да мисля за теб / като за някаква друга освен: убийца /на моите
овощни градини”.
Някои мъже, нека си признаем, наистина са с твърде малки.
Някои мъже са с прекалено големи, но това по принцип не е лошо.
Някои мъже изобщо нямат никакъв.
Някои мъже ще те напляскат, точно както ти харесва.
Някои мъже ще искат да пропълзят в теб и да умрат.
Някои мъже никога не оправят нещата.
Някои мъже ти подават сърцата си като листовки.
а сърцата на някои мъже изглежда, че обикалят завинаги: успяваш да
ги зърнеш през ясните нощи,
като ярки точки сред звездите, и чакаш орбитите им да се скъсят, да паднат
накрая на земята.

БУРЯ

Клементин фон Радикс

Седмицата,
след като открих
отпечатъците на друга жена
из цялата ми къща...

След като бурята
от молби
и падания на коленe
премина,

едно торнадо удари крайбрежието на Орегон.

Вятърът виеше,
все едно имаше за какво да скърби.

Вкъщи, един клон
разби прозореца на майка ми.
Но не се ли случва
винаги по този начин?

Цели години градиш един дом
и гледаш как бива разрушен за секунди.

За времето, което е нужно да кажеш:

"Съжалявам, не исках да
разбереш
по този начин,
но тя ме обича”.

О,
Обич...

Моля те, убеди ме
за бурята, която расте
между нейната уста
и твоята.

Моля те, една последна лъжа,
исках да кажа дар, исках да кажа
достатъчна причина, моля те,
убеди ме
да ти простя.

Сега
ти говориш
и просто ей така
в ръката ти се появява четка.

Просто ей така рисуваш това момиче
върху всички наши спомени.

Казваш "Обичам те”,
а тя ти съставя думите
и ти завърта главата.

Казваш "Съжалявам” ,
един жесток и виещ удар
по предната врата,
а тя коленичи до теб
и ти разтваря юмрука.

Ето ни,
спим в нашето легло.

Ти се протягаш към мен,
допираш тялото си към моето,
а тя стои в ъгъла.
С покварена усмивка. Сладка,
тлъста, подгизнала в истина.
Но не е ли било винаги това
най-лошият ми страх?

Моята любов е блещукащи парченца по целия под.
Моето доверие е поредната мръсотия, зацапала килима.

Твоето момиче –
лудост, превзела къщата ми.

Тя се усмихва
и едно горчиво було
пада върху огледалото в банята.
Тя ти изрича името
и хлебарки запълзяват
по стените.

Казвам ти да си тръгнеш
и сега тук е толкова студено.

Вятърът
продължава да вие срещу прозореца ми,

отново, и отново, и
отново.

Все едно иска да ми каже
още едно нещо,
което не искам да чуя.

РАЗТВАРЯНЕ

Клементин фон Радикс

След като ми купи трета бира,
този мъж, който ми е бивш
с пет години по-дълго, отколкото ми беше любовник,
ме пита дали аз съм

"такова, напълно обратна сега,
след като си имам, сещаш се,
приятелка,
или нещо такова”.

Намигам му.

Засмивам се с онзи смях,
който винаги го строшава на две.
"Тя не ми е приятелка, или нещо такова,
вече”, казвам аз. Докосвам коляното му.
Нагласена случайност. Той се усмихва,
устата му е като препълнена купа със сметана.
Разбира се, че е вярно. Аз не съм
напълно обратна. Обичам мъжете.
Кой не обича игра,
която знае как точно да спечели?

Обзалагам се, че тя е някъде
и реже домати, обгърнати от слънчева светлина.
Разбира се, че сънувам как притежавам устата,
която я разтваря докрай. Въпреки това, аз живях
твърде дълго вътре в моето сърце.

Знам какво да направя, когато съм самотна
и искам доказателства за тялото си.

Тази извратена нощ свършва в ярко утро.
Единствено прекъсната от сън, в който аз съм
светлината, която я стопля. Една птица
с обгорено гърло.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт