„Да обичаш друг е нещо като молитва и не може да бъде планирано, просто пропадаш в обятията му.“

Поезия в делнични дни понякога е най-доброто възможно спасение.

Ким Адонисио, Ан Секстън, Мери Оливър и още любими автори в превод на Пейчо Кънев.

ДОКАТО ДЕТЕТО СПИ, СОНЯ СЕ СЪБЛИЧА

Тя ме търка, докато започна да плюя
сапунена вода. 
"Прасе”, усмихва се тя.

"Един мъж трябва да мирише по-добре от родната си земя”—
такава е тишината
на жената, която говори против тишината, знаейки,

че тишината ни принуждава да говорим.
Тя ми подхвърля обувките 
и очилата нагоре,

"Аз съм от глухите хора
и аз нямам
родина, а имам вана, бебе и брачно легло!”

Да се сапунисваме заедно е
свещено за нас. 
Да си мием взаимно раменете.

Можеш да чукаш
всекиго—но с кого можеш да седиш
във водата?

Иля Камински

КУПОН

Знам, че сега се запознахме и така нататък,
но наистина искам да се разпадна върху теб.
Иска ми се да мисля, че ти си човек, 
който ще ми пълни чашата цяла вечер, после
ще ме хвърлиш пияна в колата си и ще ме закараш
във вас, за да повръщам сьомга, крема сирене бри
и ягоди с шоколад в тоалетната ти, 
а после ще ми сготвиш нещо набързо –
Иска ми се да си мисля, че ти си човек, който готви –
докато аз дрънкам неразбираемо за самотата ми. 
Знам, че сега се запознахме, но усещам как ще ме
нахраниш и ще ме сложиш в голямото ти легло,
и ще ме докоснеш, само когато ме завиваш с юргана. 
Струва ми се, че ще имаш юрган. Също така някак усещам,
че и твоето семейство е било изключително ненормално,
по начин, който е различен от моето само в дребните детайли,
като това кой от тях е бил черната дупка
и кой отдалечената, бледа светлина в пространството,
която би могла да е звезда. Чувствам всичко това. 
Усещам и, не знам точно, все едно вътрешната ми печка,
телевизора и пералнята се включват заедно. 
Ти имаш ли мелничка за кафе?
Аз притежавам форма за лед. Последният лед изчезна
преди няколко месеца в мъглата на фризера. 
Липсва ми този лед, но след като мъглата го обгърне,
изчезва завинаги. Безмилостна мъгла. Многоглава
мъгла. Кой да предположи, че е сторила толкова злини. 
Струва ми се, че бельото ми ще се побере в шкафа ти с прибори. 
Това е само усещане. Може и да бъркам за това. 
Усещам, че между нас има химия. Наистина се нуждая от асистент
в лабораторията. Мога ли просто, сещаш се, да оставя молекулите ми 
да се делят, докато ти наглеждаш горелката? Пламъкът е малко слаб.
Да се надяваме, че няма да изгасне.

Ким Адонисио

ПЪРВА ЦЕЛУВКА

След това ти имаше онова пиянско, отнесено изражение,
което и дъщеря ми получаваше, когато трябваше да пусне
зърното ми, устата ѝ се отпускаше и нейните очи
ставаха неясни и мъгливи, все едно зад тях
млякото се издигаше, за да запълни цялата
глава, която после се отпускаше на тънкото,
бяло стъбло на врата ѝ, а аз трябваше да я притисна
по-близо, удивена от абсолютното чувство
на заситеност, което няма нищо общо с желанието
да бъде нахранена, дивото мятане и плачене, докато
не се залепи за мен и не направи спойката неразрушима
между нас, и смучеше, поглъщайки течността
от тялото ми; не, това беше върховният 
момент, това нейно отдаване, знаейки,
че може да ми покаже колко беззащитна 
е тя—точно това видях аз, през онази нощ, когато ти
си отлепи устата от моята и 
се облегна на телената ограда
пред изгорялата църква: един мъж,
който щеше да е толкова раним,
толкова лесно и невъзможно да бъде наранен.

Ким Адонисио

ЛЮБОВНА ПЕСЕН

Аз бях
момичето на безкрайните писма,
момичето, разговарящо за ковчези и ключалки,
онова с телефонните сметки,
с намачканата снимка и изгубените връзки, 
онова, което постоянно казваше:
"Слушай! Слушай!
Ние никога не трябва! Ние никога не трябва!”
и всички тези неща…

онова
с поглед наполовина скрит зад палтото,
с големите метално-сини очи, като оръжие,
с тънката вена на сгъвката на шията,
която трепти като камертон,
с рамената, оголени като строеж,
с тънките крака и пръсти,
с една стара червена кука в устата,
устата, продължаваща да кърви
в ужасяващите полета на душата…

онова,
което постоянно задрямва,
тъй като беше стара като камък, 
всяка ръка прилична на циментово парче, 
за часове и часове
и после се будеше
след малката смърт,
и след това беше нежна като,
деликатна като…

нежна и деликатна като
ярка светлина, 
без изобщо да е опасна, 
като просяк, който се храни
или мишка на покрив,
без никакви капани,
с цялата честност,
като твоята ръка в нейната ръка-
с "Никой, никой друг, само ти!”,
и всички тези неща.
"Никой, никой друг, само ти!”
Ох! Няма как да се преведе 
този океан,
тази музика,
този театър,
това поле с тичащи коне.

Ан Секстън

ЗАПИСКИ ЗА ЕДНА КАТАСТРОФА

Звездите си изхвърлят снега
върху водата. Безшумно, ние съставяме

един документ с числата, 
тихо ехтящите смехове, лехите
със зелки и тяхната сочна твърдост,

един списък за глада на всеки обичан човек.
Обичам те. Тук съм. Не пропадай надолу.

Номи Стоун

ТИ СИ В ПОЧТИ ВСЯКО БЪДЕЩЕ

Звуците на лятото напускат 
белите ти дробове в средата на есента. 
Чайките възстановяват небето. 
Това е повече или по-малко спектакъл. 
С тъмни кръгове под очите,
наблюдаваш как светът обещава 
да се завърне. Облаците се препокриват
до падането на нощта и ти отбягваш
кризите на средната възраст на всички други. 
Луната премигва отвътре навън
и никой не забелязва това.
Единствено ти говориш.
Светлините на града играят ролята на гласа ти.

Ноа Фалк

ТРИ НЕЩА ЗА ЗАПОМНЯНЕ

Докато танцуваш, можеш да разчупиш 
правилата.

Понякога разчупването на правилата е просто
тяхното удължаване.

Понякога правилата не съществуват.

Мери Оливър

БЕЗОПАСЕН СЕКС

Ако той и тя не се познават, и се чувстват самонадеяни,
няма да се срещнат отново, ако той избягва нежните думи;

ако тя е развила безчувствена кожа под кожата си; ако жадуват
само воплите един на друг; ако се използват взаимно само като

отмъщение към предишни любовници, семействата, собственост, неща—
тогава няма да си изменят, няма да има върнати, непрочетени писма;

нито никакви лудости, бесни думи заради постоянно унижение, 
няма да има лоши дни, повръщане в полунощ, нито повторно

привидение на тяло, носещо се с лице надолу до брега на езерото.

Доналд Хол 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ КЪМ ЕДИН СПЕЦИАЛЕН ЧОВЕК

Пази се от мощта,
понеже нейната лавина може да те погребе,
сняг, сняг, сняг, задушаващ твоята планина.

Пази се от омразата,
тя може да си отвори устата, ти ще се разбеснееш
и ще ти изяде крака, една мигновена проказа.

Пази се от приятели,
защото предадеш ли ги,
тъй както ще сториш,
те ще забият глави в тоалетната 
и сами ще пуснат водата.

Пази се от интелекта,
понеже той знае толкова много, той не знае нищо, 
и ще те остави да висиш надолу с главата,
ще изричаш мъдрости, докато сърцето ти 
пада през устата.

Пази се от игри, актьорски роли, 
планирани речи, познати, определени, 
понеже те ще те разкрият,
и ти ще си стоиш като едно голо и малко момче, 
пикаещо в собственото си легълце.

Пази се от любовта, 
(освен ако е истинска,
и всяка част от теб казва "да”, включително пръстите на краката),
тя ще те увие като мумия,
и писъците ти няма да бъдат чути,
и бягането ти никога няма да свърши.

Любов? Било то мъж. Било то жена. 
Тя трябва да е вълна, която искаш да яхнеш,
отдай ѝ тялото си, отдай ѝ смеха си,
отдай, докато те погълне чакълестият пясък,
и земята твоите сълзи. Да обичаш друг е нещо
като молитва и не може да бъде планирано, просто пропадаш
в обятията му, понеже вярата ти, погубва вярата ти.

Специални човече, 
ако бях на твое място, нямаше да обръщам внимание
на моите предупреждения, 
до известна степен съставени от твоите думи
и до известна степен от моите. 
Колаборация. 
Не вярвам нито на една от думите, които казах,
освен на някои, освен че мисля за теб, като за младо дръвче,
със залепени листа, но знам, че ще пуснеш корени 
и истинската зеленина ще се появи.

Давай. Давай.
Ох, специални човече,
възможните листа,
тази пишеща машина те харесва, докато вървиш към тях,
но желае да троши кристални чаши
във възхвала,
за теб,
когато черната кора бъде захвърлена,
и ти започнеш да се рееш навсякъде,
като новопоявил се балон.

Ан Секстън

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт