Литература на забавен каданс или вселената на Харуки Мураками

Разходка в света на Мураками. Никак не ни се тръгва наобратно!

 Забавяме каданса и повдигаме завесата към новия сборник с разкази "Изчезването на слона“, който звучи така:

 И сексуални проблеми нямам. Срещам се с една жена – може би мога да я нарека своя приятелка, – спя с нея два пъти седмично вече може би година. И двамата сме доволни. Само че аз се старая да не я приемам прекалено насериозно. Нямам намерение да се женя за нея. Ако мислех за брак, сигурно щях да гледам сериозно на нея и щях да изгубя увереност, че ще съумея да продължа нататък. Така стоят нещата. Заживееш ли с някое момиче, тези неща започват да те дразнят – зъбите ѝ не са съвсем прави или пък формата на ноктите ѝ… Как може да я караш така? Нека ви разкажа малко повече за себе си. Този път никакво почукване. Ако сте слушали досега, може би ще ме изслушате докрай. Само секунда. Трябва да изпуша една цигара. 

Харуки Мураками е японският писател, който успя да проникне дълбоко в умовете и съзнанията на милиони читатели в цял свят. Най-специалното при литературния свят, който изгражда, е умелото създаване на характерна атмосфера. Микровселената, която вае с думи е отличителна, задимена, дълбоко философска и по-широка от космос. Иначе казано когато четеш Мураками, знаеш, че четеш Мураками.

"Може би всичко това ми се е присънило", помислих си. Стоях дълго там, загледан в надвисналата над града дъждовна завеса. Сякаш отново се бях върнал в детството си, отново бях станал дванайсетгодишно момче, което часове наред гледа дъжда.

Гледаш, не мислиш за нищо и чувстваш как тялото ти постепенно се размеква, и ти се струва, че се отърсваш от действителността. Дъждът има особена хипнотична сила.
"На юг от границата, на запад от слънцето"

"Докато работя, обикновено слушам класическа музика. Мога да свиря и на пиано, обичам джаза. Създаването на романи е като свиренето на някакъв инструмент. Написването на изречение следва същия ритъм, какъвто има и музикалната творба. Не можеш да напишеш следващо, ако то не е свързано с целия ритъм на творбата."

Всеки един роман на Мураками е кинематографичен, пропит с тъга и меланхолия, философски, задълбочен и безумно красив. Черните коси, цигарите, книгите, нощните улици и дълбоките екзистенциални размисли в малките часове са рамка за всяка една история, създадена от великолепния майстор. Страниците лесно могат да възбудят въображението, карайки го да си представя ясно и на забавен каданс абсолютно всеки ред, докато изрченията не запълзят като изящен кадър на забавен каданс.. Разбира се, този маниер на писане не е случайност. В университета Мураками изучава драма. В този период от живота си среща две от най-големите си вечни любови. Запознава се със съпругата си Йоко и открива магията на киното. По-късно признава, че в онзи фундаментален период от живота си е изгледал над 200 филма!

- Кои автори харесваш? – попитах, като говорех с почтителен тон с този, две години по-възрастен от мен човек.

- Балзак, Данте, Джоузеф Конрад, Дикенс – отвърна той без колебание.

- Не съвсем модерни.

- Тъкмо затова ги чета. Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят.

"Норвежка гора"

Един от най-любопитните факти около Харуки Мураками е този, че всъщност писателят не обича японската литература. Изобщо. Мураками е отгледан от баща, който цял живот преподава японска литература в училище и именно тази тема дебне из всеки разговор дълги години. Поради тази причина детето решава да се скрие в големите европейски автори от 19 век. Най-голямо вдъхновение открива между редовете на Балзак, Чехов, Достоевски, Дикенс. Любим на Мураками е и префиненият стил на Фицджералд. Дори в “Норвежка гора” двама от персонажите опознават себе си през разговори за “Великият Гетсби”. За съпругата си японският писател казва: “Както казва Фицджералд: “Зелда винаги е била мой първи читател.”” Така и Йоко е най-ценният критик и рецензент за Мураками.

Веднъж започнех ли една книга, не можех да я оставя - беше като пристрастяване. Четях докато ядях, във влака, в леглото до късно през нощта, в училище, където криех книгата, така че да мога да чета по време на час. Нямах почти никакво желание да говоря с никого за това, което научавах от книгите и музиката. Чувствах се щастлив, че съм просто аз и никой друг.

         "На юг от границата, на запад от слънцето"

Личността на авторът е вихрушка от нетрадиционни навици, котки, кино, джаз и литература. Не помни точно как е решава да стане писател, но паметта му пази спомен, че магията се случва... след един бейзболен мач. Взема решението спонтанно по време на играта. В последствие пише трескаво цяла нощ и няколко месеца по-късно първият му роман вече е факт. И до днес Мураками е един от най-дисциплинираните писатели, които светът познава. Грижи се за духа си с огромно количество кино и колекция от над 6 000 джаз албума. Стреми се да поддържа тялото си като всеки ден тича по 10 километра и/или плува по 1.5 километра и заспива всяка вечер точно в 21:00 ч. Творческият му режим също е строг и включва ставане в 04:00 ч. и непрестанно писане по 5-6 часа. 

И тогава разбрах. Оказали се бяхме чудесни спътнички, но в края на краищата не бяхме нищо повече от самотни метални късове, движещи се по собствени, несъвпадащи орбити. Късове, които отдалеч приличат на красиви падащи звезди, но всъщност не са нищо повече от затвори, където всеки от нас е сам-самичък и лети неизвестно накъде. Когато орбитите на тези два сателита се пресекат случайно, ние се срещаме. Може дори да отворим сърцата си, да познаем в другия сродна душа. Но само за миг. За да се окажем в следващия отново в пълна самота. Докато не се запалим и не се превърнем в нищо.

                                                                                                                                                                          “Спутник, моя любов”

Нима е нужно тъгите да се пренебрегват, когато светът ни стане мъчен за живеене? Не. Мураками твърди, че болката е неизбежна, а страданието е избор. Е, всяка болка може да се удави в аромата на меланхоличните цветя на Мураками. В този случай... романи. Все пак няма как да не се доверим на писател, който е имал повече от десет котки в живота си. Литературата и Мураками са просто meant to be together. 

 "Изчезването на слона“ и деликатната сексуалност също:

 

Ух, минаваме на темата за секса!

Откакто отнесох писмото ви у дома, единствената ми мисъл е да спя с вас. Как ще легна в леглото и вие ще се окажете там, на сутринта ще се събудя и вие пак ще сте там. Когато отворя очи, вече ще ставате от леглото и ще ви чуя как дръпвате ципа на роклята си. Ще си лежа – знаете колко деликатен понякога е ципът на една рокля, – ще затворя очи и ще се престоря, че спя. Дори няма да ви погледна. Ще отворя очи едва когато прекосите стаята и влезете в банята. После ще хапна нещо и ще отида на работа. В нощния мрак – ще си поставя специални щори на прозорците, за да бъде тъмно като в рог – няма да виждате лицето ми, разбира се. Няма да знам нищо – нито възрастта, нито теглото ви. За да не мога с пръст да ви пипна. Но и така става. Ако наистина искате да знаете, за мен няма значение дали ще правя секс с вас, или няма… Не, вземам си думите обратно. Ще ги премисля.

Добре, да кажем така: бих искал да спя с вас. Но нямам нищо против и да не се случи. Старая се да бъда възможно най-справедлив. Не искам да принуждавам никой да прави нищо, както не искам и мен да ме принуждават за нищо. Стига ми, че усещам присъствието ви или виждам как запетайките ви се вихрят край мен.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт