Вечната оперна муза Надя Афеян

Горещ и жарък вторник, в който тъкмо в сърцето на София певци, музиканти, артисти и любители на операта се събраха, за да се насладят на едно специално събитие, наречено “Носталгия”.

 “Носталгията е отрицание.” беше казал Уди Алън. В нашия случай носталгията бе почит, поклон и възхищение. Къщата на Борис Христов е красива, приветлива, стилна и в нея сякаш има място за всички. Помещенията са в диалог помежду си, а самата сграда е строена с идея за топлина и с въображение на артист! Зиданите печки се борят със студа, стените имат изящни прозорци-очи, които с любопитство наблюдават външния свят.  Този дом някога е бил средище на приятели, влюбени в музиката, а дворът – малката сцена за спектаклите на децата от квартала. Именно от този дом Борис Христов поема към оперната си мечта през 1942 и отправя поглед към Италия.

 

Трудно бихме могли да се сетим за по-специално място, на което да бъде възкресена голямата Надя Афеян. Родена в далечната 1917 година тя е символ на царственост, талант и достолепие. До ден днешен никой не може да заеме мястото й в операта. Вечно ще я помним с емблематичните и роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Трубадур”, “Лоенгрин”, “Борис Годунов”, “Момчил”. Надя Афеян и нейният съвършен мецосопранов глас години наред смело творят магия, стъпвайки на крилете на класически, италиански, руски, Вагнеров репертоар.  Чистотата на дикцията и силата на гласа превръщат Надя Афеян в същински колос на столичната оперна сцена. Примата гастролира в Норвегия, Швеция, Дания, Гърция, Китай, Полша и Чехословакия. През 1976 г. оперната муза се оттегля от сцената доброволно. Водена от желанието да бъде запомнена в най-добрата си форма, Надя Афеян доказва не само колко голям артист е, но и колко достойна личност е.

Събитието на 12 юни беше организирано от очарователната Наталия Афеян, която с широка усмивка посрещаше всеки гост, дошъл да си спомни за майка й Надя. Срещата откри проф. Боянка Арнаудова, която е музиколог, музикален критик и педагог. Тя преведе всички присъстващи през вълнуващите спомени за житейските и творчески пътища на примата Афеян. 

Вечерта беше особено специална със своята концертна част. Майкъл Смолууд - тенор (Австралия) и Ермила Швайцер - пиано. Творческата биография на Майкъл е вдъхновяваща и нетрадиционна. Включва музикално образование във Викторианския колеж по изкуствата (Мелбърн) и Австралийската национална музикална академия, както и висше образование по право в Мелбърнския университет. Разбира се, с таланта си е обиколил почти целия свят, а към настоящия момент е студент в НБУ в департамента по музика. Ермила пък получава образованието си в НМА “Панчо Владигеров”, има активна концертна и звукозаписна дейност, води клас по камерно пеене и интерпретация в НМА “Панчо Владигеров” и участва в редица проекти на къщата-музей “Борис Христов”.

С безграничния им талант и огромната им харизма ни потопиха в световете на Бетовен, Роберт Шуман, Хайнрих Хайне, Курт Вайл. Забравихме, че се намираме в красив софийски двор и се пренесохме в музикална скоба, в която плакахме в съня си, обичахме се нежно, срещнахме рози, лилии, гълъби и слънца, целунахме светлините на Берлин и звучаха флейти и цигулки.

В предварителен кратък разговор с Наталия Афеян изпитах огромно успокоение, защото посмях да я попитам дали операта и младите хора днес са приятели. Отговори положително. И сякаш това беше достатъчно. Нищо не е изгубено и дори и най-високото и елитарно изкуство все още има своето сигурно място сред хората. 

Ние няма да сме тук, за да видим, но след 100 години със сигурност отново ще се чества името Надя Афеян!

концерт реакция Опера Веско Ешкенази