Богът на денонощните магазини, тъгите на Япония и историята за написването на бестселъра “Жената конбини”

Четем повече за романа на младата и много талантлива писателка Саяка Мурата.

Предстои на български език да излезе японският бестселър “Жената конбини”, който повежда читателя на пътуване до денонощен магазин, превърнал се в убежище за една “странна” жена, открила своето спасение зад стъклената витрина.

Саяка Мурата е млада и талантлива, чудата японска писателка, която зад гърба си има 10 романа, започва да пише още като дете, от малка намира хората за странни и особени творения, а като студентка е готова да робува денонощно на магазина, в който работи. От спомените за този мрачен период се ражда и романът “Жената конбини”, който още с появата си в Япония се превръща в бестселър. Преди да ви разкажем историята на написването, ще започнем с отговор на въпроса какво всъщност е "конбини“?

"Конбини“ е японското съответствие на convenience store (англ.–букв. "удобен магазин“; квартален магазин, бакалия, минимаркет); съкратено от японското му наименование konbiniensu sutoa. На български подобен магазин би могло да бъде описан като "денонощен квартален минимаркет“. Конбини са изключително популярни в Япония, елемент от пейзажа на всяко населено място заради усъвършенствания модел на "магазин за стоки от първа необходимост, достъпен 24/7“, и са се превърнали в част от културата на Япония, от ежедневието на всеки японец. На територията на Япония конбини наброяват повече от 50 000. В конбини изключително стриктно и неотклонно се спазва наложеният модел на работа – любезно и отзивчиво отношение към клиентите, бързина на обслужване, униформа на служителите, селекция и подредба на стоките, чистота. Моделът стартира през 1977 г., когато веригата Seven-Eleven Japan (и досега най-разпространена в Япония с близо 21 000 магазина) навлиза на японския пазар от САЩ.

 

Конбини представлява магазин за търговия на дребно (около 100–130 кв. м), често в жилищна зона, който предлага кафе, безалкохолни и алкохолни напитки, цигари, студени и топли закуски, сандвичи, пакетирани храни, основни ястия, канцеларски и санитарни стоки, козметика, хранителни добавки, селекция от бельо, чорапи, чорапогащници, списания, книги, комикси, батерии, както и услуги като факс, безжичен интернет, тоалетна и др.

Саяки Мурата споделя повече за пътя, който извървява до написването на романа.

Звуците на денонощния магазин в танц с тялото 

Когато реших да сътворя роман за малък денонощен магазин, си помислих, че трябва да го опиша през реакциите и моментните импулси на тялото… Желаех да говоря за усещанията, които пълзят по врата, крайниците, раменете и лицето на протагониста. Помислих си за миризмите и за всичко, което можеш да видиш, но това, за което на секундата исках да разкажа, бяха звуците. Когато работиш в магазин, чуваш толкова много неща. Автоматично реагираш при скърцането на отварящата се врата, вдигаш мигновено поглед, когато доловиш токове на обувки. Сякаш мелодиите и собственото ти тялото реагират едни на други и като краен резултат се оказа, че съм описала наистина много звуци. Именно така и започва романът.

Денонощните магазини конбини са изпълнени със звуци. От издрънчаването на звънеца на вратата до гласовете на нашумели медийни звезди, рекламиращи нови стоки по високоговорителя, приканващите реплики на служителите, бипкането на скенера за баркодовете, звуците от поставянето на продукти в кошниците за пазаруване, шумоленето на найлоновите опаковки на тестените изделия, почукването на токчета, сновящи из магазина. Всичко това се слива в един звук, звука на конбини, който не спира да гали тъпанчетата ми.

Хората, тези странни създания

Започнах да пиша романи още когато бях на 10 години. По онова време чувствах, че сякаш съм извънземно, което наблюдава околните. Открих, че хората са много странни създания. Нека си представим следното… Когато много сгради са една до друга, ние ги наричаме град. Ако те обаче бъдат погледнати от външни създания, биха могли да изглеждат като мравуняци. Едно извънземно например вероятно ще ги види точно така. Големи мравуняци, част от великата майка природа. Пък колкото до човешките същества, които оставят косите си да растат дълги, обезкосмяват телата си и носят дрехи от текстил… може би изглеждат като едни безкрайно чудати и особени творения. И при това са много. Ако тайничко ни наблюдават от някое далечно друго измерение и ни сравнят с котки и кучета, със сигурност ще си кажат, че сме много странни. 

Четенето като освобождаване на духа

Преди години минавах през период, в който се чувствах много ограничена заради това, че съм жена и човешко създание, но японската писателка Риеко Матсуура ме научи, че е напълно възможно да живея по друг начин. Беше написала история за човек, който се превръща в куче, както и за жена, чийто палец на крака се превръща в пенис. С нетърпение и любопитство поглъщах всичките й истории. Причината да се възхищавам от сюжетите, написани от нея, не беше, че са просто нестандартни. Наистина ме спасяваха. Освободиха ме и нахраниха душата ми. Вече не бях само жена и човешко създание. Риеко Матсуура сякаш ме улови за ръката и ме поведе на място, на което мога да бъда съвсем различно същество в свой собствен свят. И съм й много благодарна за това. 

Работата в “конбини” и подчинението пред Богът на денонощните магазини

Когато работих в денонощен магазин като студентка, шефът ми ми каза нещо, което оказа сериозно влияние върху мен. Точните му думи бяха:

“Плащам ти, за да останеш здрава и силна в името на магазина, затова трябва да си сигурна, че си в добра форма. Дори и да имаш температура, не може с поведението си да издаваш, че си болна.”

Много внимавах да не настина или да не се разболея, за да успявам да се трудя всеки ден. Доста хора пък отиваха на работа, дори и когато бяха болни. Замисляйки се сега, тази логика е била много нездравословна. Когато работех в магазина, наистина имах чувството, че мозъкът ми е промит. Мисля, че се престаравах в опитите си да се справям перфектно. Помня, че не си взимах никакви почивни дни и дори бях готова да приемам някаква форма на тормоз. Как да го кажа… усещането беше сякаш има Бог на тези магазини и нямах право да се предавам пред него. Трябваше да се подчинявам, бях готова на всичко това и именно тази мисъл ме плашеше. Днес си мисля, че тогава всъщност съм била много уплашена… и този страх винаги ще го има в хората. 

Страховете в сърцата на Япония

В Япония всички са почти обсебени от идеята за сигурност. Ужасяват се от това, че може да дойде ден, в който да е невъзможно да платят наема си или да нямат храна на масата. Готови са на всичко, стига да си осигурят спокойствие. Затова ученици и студенти говорят само за това как да си обезпечат бъдещето. Работещите на непълно работно време са жертва на несигурността. Могат да бъдат уволнени във всяка една минута. Или пък може магазинът да затвори врати и да останат безработни. Когато давам автографи в Япония или изнасям лекция в някой колеж, забелязвам, че младите хора, които срещам, не са съвсем наясно с това какво искат. Дори не знаят какво харесват. Това незнаение идва от факта, че мислят само и единствено за сигурността си. Вманиачени са в нея. Това е страшно. Разбира се, тя е важна, но виждам, че всички са много объркани. Тъкмо това е причината, поради която толкова много млади момичета се чувстват принудени да се омъжат за богат мъж. Срещам много такива жени, дори получавам писма от тях и го намирам за сърцераздирателно. Много ми се иска да виждам пораснали момичета, които следват мечтите си и са смели и самостоятелни. 

Четенето като разходка в другите

А колкото до четенето… то ни кара да видим неща, на които не бихме се натъкнали в реалния живот. Дори ни позволява да се превръщаме в хора, които не сме подозирали, че съществуват. Когато пътуваме по света, изживяваме нещо, много близко до литературното изживяване  - посещаваме непозната земя, вкусваме различна храна, събуждаме нови сетива и рецептори. Четенето в известен смисъл е пътуване до душевностите на друг човек. Разходка в другия. И това е много важно. Дава ни се възможност чрез книгите да изживяваме цели въображаеми светове. И много често на страниците на романите и разказите срещаме собствените си проблеми и откриваме решенията им. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт