Да затвориш езика в закон

Силвия Недкова за чисто новия капан, който готвят на българския език...

Свещеният език - мощи в "храма“ на закона

Когато отрязали на лисицата опашката, тя накарала всички други лисици да направят същото.

Когато някой не знае добре нито един чужд език, си прави закон за българския език, за да не се чувства ощетен. Така най-простичко може да се обобщи поредната инициатива за приемана на Закон за българския език, този път идваща от коалиционните партньори на правителството – Обединени патриоти.

Преди година активисти на Съюза на българските писатели начело с проф. Банко Банков се опитаха да прокарат подобен проектозакон, в който най-впечатляващо беше желанието всички чужди песни да звучат на български език, оперите да се пеят с българско либрето и изобщо да се намери работа за прегладнелите либретисти и текстописци от СБП.

Сега патриотите имат съвсем малко по-различна мотивация. Дългогодишните им парламентарни и извънпарламентарни опити да се спрат новините на турски език останаха неуспешни, но този закон решава проблема. Всъщност това май е една от само двете му цели.

Втората е да се създадат две нови бюрократични структури – една към Министерство на външните работи и една към Министерски съвет. Тези поредни чиновнически гнезда ще имат "великата“ задача да съблюдават спазването на закона и да санкционират всички, които не го спазват, като се самофинансират от наложените глоби.

А то много за спазване няма, освен, че ще бъде дадено правото на Института по български език към БАН да създаде нов хаос с нови правила. Очевидно патриотите дори не подозират за съществуването на Официален правописен речник, който регламентира правилата на езика и сега. По тази причина смятат да възложат на Мурдаров и сие задачата да предложат нови правила за езика, включващи замяна на думи, които не звучат на български, да градят нови думи, да си измислят правила по свое усмотрение.

Да затвориш езика в закон и да назначиш чиновници да го контролират може да бъде идея само на илитерати. Езикът е жива структура, която следва свои правила, развива се в унисон с тенденции, които не могат да бъдат контролирани от правителствени служби. Най-лесният начин да убиеш един език е да го затвориш в клетката на закона. Да кажеш (това наистина присъства в текста на проекта), че диалекти могат да се използват само в художествената литература и то само ако са общоприети. Да наказваш, дори с финансови глоби, всяко подозрение, че в официален текст се е промъкнала "неразрешена“ дума. 

Има и смехотворни неща. Според проектозакона имената на всички държавни сгради и учреждения трябва да бъдат изписани на книжовен български по табелите. Дотук е добре, но чл. 10, ал 4 твърди, че същите надписимогат да бъдат само транслитерирани, а не преведени на друг език.

“Съд“, например, за чужденците ще бъде "sad”, място за много тъжни хора.  "Болница“ ще бъде "bolnica” и не смея да прогнозирам колцина ще търсят там прословутата и рекламирана българска баница, за която са чували.

Смехотворно звучи и настояването да се наложи официална графична система за българския език, различна от досегашната. Сбогом, Тimes New Roman, шрифте на шрифтовете. Ще се появи новият шрифт, вероятно с име "bulgar” и ще се пишат с него всички официални писма от институции, дипломни работи и прочие документи. Без значение, че това ще ограничи ареала на използването му, защото разчитането на този шрифт няма да е съвместимо с програмите в офис пакетите на стандартните операционни системи. 

Изобщо, пази се, език на нашите деди. Готвят ти клетка, в която ще те къдрят, парфюмират и поддържат чист, но няма да летиш и да се съвокупляваш с други, нечистородни езици, които да те "омърсят“.  Ще бъдеш самотен, ще те говорят все по-малко и все по-застаряващи хора, ще бъде трудно да те учат извън граница, защото никой няма да се сети, че вместо да санкционира нарушители е по-добре да стимулира твои почитатели зад граница.

Нелепостта на този закон е всъщност, че храни само популизма на опиянените от националистически плам патрЕоти. Имаме нужда от друго. Рязко намаляха българистите по света поради липса на държавно подпомагане. Родната ни литература става все по-затворена в регионалната си шушулка, защото няма кой да я превежда. А без културна и най-вече литературна експанзия нямаме никакви шансове за развитие.
Тъжна гледка са хора, които говорят с беден и некачествен език, но искат правила за него, които да са им по мярка.

Е, поне "BALGARIQ NA TRI MORETA” вече ще е изписано с чисто нов български шрифт.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт