Поезията на Фабио Ското
"Ако ми беше любовник щях да те обичам с любов по-дълга от самата нея."
Днес се срещаме с поезията на Фабио Ското. Роден в Ла Специа през 1959, живее във Варезе, Северна Италия. Думите му успяват да стопират времето. Особено това на отиващия си следобед. Превод Аксиния Михайлова.
(Лионски вечери)
Угасват светлините на огромния търговски център
в самотното навечерие на Коледа
(това е болката която не прощава)
И между Рона и Саона
в лицето свири леден вятър
Нощта виси по уличните лампи
Дали докрая ще ме следваш стъпка
по стъпка? Колко часове остават
до утрешния ден? Не се обаждаш
и в мен засяда някаква огромна тежест
Поне да беше за добро
Това крилото което в мен израства
под твоя поглед
при твоето докосване
Но не най-лошото не е дошло все още
Броя аз облаците
над стихналия булевард
на който си живяла
И виждам те у вас
с дечица обградена как подсилваш свойта първа любов
Благодаря за всичко
И за страданието даже
***
Вчера сънувах
че ме обичаш
Казваха ми го
светлите ти очи
извивката на устните ти
Ти мълчеше
думичка не изричаше
Ала дълго се взираше
в косите ми, в очите
сякаш ти беше аз
за пръв път
ме гледаше така
Не знам какво искаш от мен
не знам дори дали искаш нещо
Ако ми беше син
щях да ти бъда майка
ако ми беше любовник
щях да те обичам с любов
по-дълга от самата нея
Но аз не знам кой си
не знам дори на кого говоря
Когато настъпи нощта ти побягваш
към някоя друга нощ
***
Четеш Рилке
Лице залепено за прозореца на влака
него задържат очите ти
докато пастта на релсите изцяло го погълне
Флоренция църквата Санта Мария Новела
Сега
с ръце сама обгръщаш тялото си
с трагичен жест
мигновен
и вечен
Влагата в очите
попиваш с хартиена кърпичка
върху дългите ти мигли
една детска сълза
избликва за миг
преди да потече
по гладката буза
слънчев лъч
прорязва сандалите ти
огромни сиви очи
жадуващи въздух
Четеш Рилке
в отиващия си следобед
ръката нервно рови
в пакетчето с чипс
Дъвчеш забързано
раните си
Гризеш по тънките си пръсти
кожичките на болката
Проблясват белите ти зъби
след поетата глътка вода
погледът се плъзга по страниците
с анотации на немски
отдалечава се
спира изгубва се в нищото
Въздухът не помръдва
Утре е изпитът
- "Той ще се обади след девет?"-
Не ще чуеш гласа
Премервам нищожното
разстояние между устните
Бих искал да целувам краката ти
с хиляди уста
да бъда за теб прохладна коприна
пеперуда върху твоя пубис
Ето и Милано гарата
Тялото мъчително се отправя към изхода
гледано в гръб
забавена походка
после нищо
В метрото Ани Ленъкс пее
"How many times do I have to try to tell you...:
и това "Why" е венче от сянка
Ала пчелите стачкуват
всичко разпилява вятърът
подобно толкова лишени от полет криле
непознати
Само ако знаех имената ви
бих умрял повторно с тази нова смърт
думи слугини залутани в слюнката
предани
късчета лед