Нека да е лято

Миряна Башева. "Някоя без име", която ни научи на любов.

Отиде си поетесата Миряна Башева. Спасяваме се от всичко, което се случва, четейки поезията ѝ. Днес, утре и завинаги.

Отсъствие 

Може с мен да ти е тъжно. Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.

В тишината или в грамофона 
нещо важно 
да се
скъса;
и от други грижи, строги и законни, 
за поправка 
вечно 
да е 
късно.

Затова ме няма. Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някоя без име -
както аз
сънувам
Непознатия.

***

Бързия ли, експрес ли чаках? 
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака 
и валеше страхотен дъжд.

Между две океански локви 
като малък архипелаг 
два семафора в сто посоки 
разпиляваха влак след влак.

В отчаяние и тревога 
с мен гореше зелен фенер. 
Всеки миг ми искаше огън 
някакъв милиционер.

Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света. 

И над мене. Аз все тъй чакам. 
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове 
се изсипва страхотен дъжд.

Бясна сбирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари 
и над всички мъже в света.

На баща ми

Не се прощавам с теб. Не се прощавам.
Не знам, че си загинал.
Не искам и да знам.
Не искам да те няма.
Не искам да съзнавам -
отиде си, тъй както тръгна.
Сам.

Не се прощаваме.
До мене ще останеш мълчалив.
И земното ни време, макар и да е кратко,
ще те опази -
хубав,
мой единствен,
жив.

Не се прощавам, татко.

На тези, с които случайно се срещаме

Помня - кратка, внезапна вечер. 
Помня, в твоите бегли длани 
стихва, сякаш на смърт обречено, 
хладното ми добро държание. 
Помня - ти ми разкриваш нещо 
много важно и много просто -
гениалното ти усещане, 
че сме с теб два далечни острова. 
Помня, няма излишно време 
да се правим на реалисти. 
И с готовност за бой приемаме -
и в секундите има истина!
...........................................
Помня, казваме сбогом - в упор. 
Почва ден. Той е романтичен. 
Други казваха - много глупаво, 
можеше да не се увличате. 
Много важно, че се разделяме! 
Важното е, че утре влизаме 
в други вечери, пренаселени 
с невъзможна и ясна близост!

Аз и днес ще те разпозная с
гениалното си усещане 
в други, считани за случайни, 
а напълно редовни срещи. 
Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина. 
Само името ти забравих. 
А лицето ти не запомних.

Тежък характер

Като камък на шия, 
като белег от нож, 
като черна шамия, 
като стар меден грош 
все те нося по мене, 
нищо, че ми тежиш, 
от глава до колене 
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия, 
като биле за жар, 
като люта ракия, 
като бял хвърлен зар - 
цял живот - студ и огън, 
клетва и благослов, 
добро утро и сбогом, 
моя трудна любов. 

Лято

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята, 
на кравайче свито 
времето да спи, 
да звучи в нивята 
пеещото жито -
нека да е лято 
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима, 
топло като гръд, 
тежко като злато, 
звънко като рима, 
вечно да е лято -
за последен път.

Руски клуб

И пак - почти сама по тия тъжни клубове...
Салатата е нежна. Келнерите - хубави.
Хлапакът с мен не знае какво е да си с мене.
Ръцете ми - спокойни. Челото ми - солено.
Хлапаците се сещат какво е да ме няма 
и плащат чужди сметки. Главата ми е 
пламък.
Но не е от добро. А не е и за хубаво.
Очите ми изтекоха из тия тъжни клубове 
да гледат към вратите с очи на поетеса...

А много по е важно еснафът да е весел!

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт