Дневник на обикновения българин

Из „Тимур и неговите командоси” – фейлетони на Вилислав Георгиев

Днес станах както обикновено в 6,00 часа. И както обикновено - събуди ме къртачът на комшията Ставри. Той е ветеран от Строителни войски, всяка нощ сънува, че е на обекта, а на сутринта почва да разбива нещо. Твърди, че така се поддържал в кондиция.

Оплакахме се в общината, а оттам ни пратиха на едно точно определено място: Бай Ставри бил баджанак на един братовчед на кмета и изобщо - защо клеветим добрия човек?

Отидох да извадя голфа от гаража, но стрелката за горивото беше почти на нулата и се отказах. Вярно, напоследък дизелът поевтиня, но аз имам един селски - машинист в БДЖ, и той ми е обещал...Така че реших да почакам.

На вратата на автобуса се сблъскахме с една млада дама и тя ме нарече "селянин" и "говедо". Мислех да ѝ прасна един, но като се вгледах - мацката беше доста засукана. Извиних се, казах ѝ, че ми напомня манекенките от ФешънЧанъл, и си чукнахме среща за вечерта.

На работа пуснах струга, сложих един дълъг вал да се стърже и отворих вестника. Значи, тези руснаци и украинци продължават да се лигавят и не искат да се степат като хората. То сега и без това мачове няма по телевизията, поне малко кьотек да видим. Пък кой бил крив и кой прав - каквото сабя покаже.

И гърците - унизени били. Абе аланкоолу, мен цял живот ме правят на маймуна и си трая, а той не можел да си позволи бензина за третата кола и дай сега да оревем света! Глезотии, но главната идея - някой да ни дава, а ние да не връщаме - ми хареса. Понеже и аз дължа едни пари на банката, та защо не взема да се почувствам унизен, като искат да им ги върна?

После мина собственикът и аз му се оплаках, че стоманата е много твърда и не се стърже лесно. То не че знам каква трябва бъде, но онова конструкторче миналата седмица ме обвини, че не съм можел да чета чертежи - мен, дето му изкарвам заплатата. Нека сега обяснява на шефа защо е избрал точно тази стомана - собственикът е завършил Техникум по обществено хранене и голям майтап ще падне.

Вечерта заведох мацката да хапнем в "Макдоналдс” (в ресторанта е скъпо!) и тя се оказа много интелигентна жена - веднъж дори ходила на изложба на Чайковски. Помолих я за мнението ѝ за конфликта в Украйна и тя обясни, че нещата били пред развръзка - скоро на Абрамович щяло да му писне и той щял да закара яхтата си в Азовско море, а после да обстреля лошите с празни бутилки от шампанско. Казала ѝ го нейната фризьорка, а тя знаела всичко.

После я заведох да изпием по една водка вкъщи, но мацката цапна три чаши една след друга, бутилката свърши и тя си тръгна.

Почувствах се унизен почти колкото гърците...

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт