Любен Дилов-син: Да бързат маймуните! Ние – тихо през дъжда…

"Отпусни се. Ведро. Тихо. Бавно. Кротко. Леко на завоите. Тихо през дъжда.“  

Помня, че когато на зрели години се сдобих с екземпляр с автограф от "Смъртта е занимание самотно“ на Рей Бредбъри, бях по детски възторжен и щастлив. Това е писателят, успял да ме преведе през най-много различни места и състояния. От златооките канали на Марс  до кихащите с глухарчета мигове на детството. Противно на твърденията на древните гърци, случвало ми се е да влeзна в една и съща река (подводна), но никога не се е случвало и да прочета един и същ Бредбъри. Преоткривал съм го толкова много пъти и на толкова различни места! В зеленеещите спомени от юношеството, в сиво-синята мекота след 30-ия метър в океана,  в секса дори. Магията на Рей Бредбъри се открива във всяко негово изречение. И особено във ведрата бавност, в кротките завои, в тихия дъжд...

Отпусни се

Четящото бийт поколение преди мен наричаше това състояние "груви“. Свързваше го с други писатели и най-вече с движението на битниците. Да, терминът е много по-обширен, но се доближава до "отпускането“.  До библейското "хляб по водите“, или средновековното "Quant’è bella giovinezza/che si fugge tuttavia/chi vuol esser lieto, sia:/di doman non c’è certezza“ на Лоренцо Великолепни, или пък веселата "маняна“ на мексиканските мариачи от миналия век. Никой не е излязъл жив от този живот... За къде бързаме? Виждали ли сте надгробен камък, на който пише: "Тук лежи най-работният“?  Познавате ли истински щастлив човек с "плочки“ на корема?

"Стегни се!“ – вероятно е упрекът, който съм чувал най-често през живота. В апокрифната книга "Ницше в Самоков“ (занимава се с това бил ли е Ницше в Самоков и възможните причини да не е бил), освен прозрението, че ако дълго време копаеш картофи, картофите ще те закопаят, съдържа се и следната притча: Един местен селянин получил внезапно криза на смисъла. В смисъл, че казал на жена си: 

- Ебал съм го тоз живот! Какъв е смисълът да ставам сутрин в пет да ходя да вадя картофи?! Утре няма да ставам, ще спя до десет, ще се умия на герана, ще си направя кафе... А в 12 ще ида в кръчмата и ще се натряскам от рано!

Съпругата му, корава самоковлийка, само свила рамене. Но сутринта, като почнала да го бута в пет за картофите, той ѝ изръмжал: "Разкарай се! Имам криза на смисъла!“.

- Ама, Коце бе?! Кой ще прибира картофите!

- Който ще! – троснал се мъжът ѝ и се обърнал на другата страна. 

Жената проклела орисията да се омъжи в Самоков, нарамила мотиката и тръгнала. А Коце (ударението задължително е на "о“), както бил обещал, спал до десет, даже до единайсет и половина! После се умил на герана, изсърбал едно шербетлия турско кафе и в дванайсет нула нула вече бил в кръчмата. Гледали го съселяните му, гледали го как надига мастиката с вода, мътна като живота, и по едно време му подхвърлили: "Абе, Коце бре! Жена ти сама на картофите?!“.

- Сама – отвърнал Коце – аз имам криза на смисъла! 

- Бе тиии хубаво имаш таковата... как го рече, ама той и Иван с нея! Ще вземе да я наебе, тебе като те няма!

Сепнал се Коце, замислил се за миг, после отсякъл:

- Ще я ебе, ще я ебе, колко да я ебе?! Пет минути! През цялото останало време ще вадят картофи!!! 

Ох, трябва да се стегна най-после и да го довърша този апокриф "Ницше в Самоков“, но истина, истина ви казвам: въже е човекът – въже от картофа до свръхчовека. Въже, отпуснато над пропаст от мързел...

"Отпусни се“ не е обратното на "стегни се“. Отпусни се е хармонична, Божия повеля, съзвучна със законите на термодинамиката. Нали всичко се стреми към равновесие?! Или се бъркам... Не можеш да се стегнеш и да получиш равновесие. Не и без ксанакс, прозак или марихуана. Нищо стегнато не е в състояние на равновесие!

Ведро

Едно е ведро, друго са две ведра. Каквото и да са две ведра – за пиене или за носене, – няма как усещането да е ведро. Почти в географския център на България има село – Ведраре. С малко над 1500 жители. Произвеждат чудесни мляко и сирене, но иначе не е много ведро място.  Като повечето български села от градски тип. Преди години се прочу с доста редкия сериен нападател Убождача. Хващал деца между осем- и десетгодишни години, събличал ги и ги убождал по дупетата със спринцовка, пълна с вода. След инжекцията казвал просто "Готово“ и си тръгвал. Особена форма на педофилия, ненаиграл се на чичо доктор, психопат някакъв... 

Като изключим стреса  у децата, общо взето, ведър идиот.  Когато го заловиха, си призна всичко, поиска бърз процес, съдействаше на следствието и прокуратурата и обясняваше, че всичко идва от неособено ведрото детство, което е имал... Осъдиха го на шест години, предполагам, че е излязъл след около четири. Би трябвало вече поне пет години да живее нормален живот. Надявам се. 

Тази история тръгна заради игрословицата, но в нея има скрито малко от изначалната ведрост на живота. Дори в най-мрачните кътчета на душата може да се процеди светлина. Да се получи утеха, да се открие надежда... Не казвам нарочно името на психопата, който боде малки деца. Любопитните могат да си го намерят не особено трудно, но – припомням им – едно от основните правила на цивилизования живот е, че "всеки има право на забрава“. Особено след като си е изтърпял наказанието. Това е история, не така разтърсваща като "Хладнокръвно“ на Капоти, но със същия потенциал. И преди Карбовски да се сети да я превърне в мрачна метафора на "болното ни общество“, да кажа, че – да, в крайна сметка това е една ведра история. Може да е комична, може да е ужасяваща, или трагична дори – така е винаги на границата, където несъзнателното среща реалността. И ако за Капоти и Карбовски можем да се досетим, как ли би разказал тази история Бредбъри? Ведро, разбира се. Защото ще провиди отвъд видимото. Ще намери утеха и изцеление. За да разбереш, трябва да простиш. И обратното. При всички случаи трябва да видиш. Ако искате да кажете на латински, че виждате нещо – videre е думата. На италиански е станало vedere.

Тихо

Тишината не е отсъствие на звук. Както Дяволът не е отсъствие на Бог. Дори смъртта има своите звуци. Тишината може би е време и място без трептене, но не съм сигурен. Вероятно и черната материя има свои звуци, които просто още не сме се научили да долавяме.

Тишината има мирис. Сигурен съм, че когато са притихнали, хората миришат по различен начин...

Няма да издавам автора (леко подсказване – немскоезичен е), но той има един забележителен разказ. От аналоговата епоха е. Героят дълги години работи като тонрежисьор в едно радио. И има навика да си "изрязва“ паузите между парчетата от големите магнетофонни ленти, след което да ги монтира една след друга на своя собствена лента. Вечер вкъщи си пуска паузите и отлично знае коя тишина от кое парче е. Тишината има навика да се дави в собствената си многозначителност.   

Бавно

"Нищо не правиш достатъчно бавно. Може още по-бавно!“ Това е главният съвет, който ще чуете от добрите дайвинг учители, когато станете малко по-напреднал водолаз.  След поне сто гмуркания. Настрана факта, че с всяко излишно движение разходвате излишно от въздуха в бутилката. Ако сте достатъчно бавен и притихнал, целият подводен свят ще дойде при вас. Излишно е да го гоните. Вие сте чужд на тази среда и няма как да настигнете мъдростта на цялостен организъм, проумял още преди милион години, че няма никакъв смисъл да се бърза с еволюцията. Да бързат маймуните! Те нямат достатъчно мъдрост, за да спрат и да се насладят на изумителния свят, който им се е случил. Всичко под водата се движи бавно. Бързите внезапни движения са смърт – опит да избягаш от нея или опит да я причиниш. Всичко останало е бавно, спокойно, тихо, леко на завоите...  

Под водата е по-леко. Дори хевиметъла и тежкото наследство на комунизма... Под водата е по-добре от подполковник, както ще ви каже всяка сестра от Военномедицинска академия, която поне веднъж е била под полковник. Бавното хранене, бавната любов, ароматната бавна смърт на цигарите, бавните изгреви и постепенните залези... Всички, на които се възхищаваме, са живели бързо. "Клуб 27“например. Браян Джонс, Джими Хендрикс, Джим Морисън, Дженис Джоплин, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Митко Воев. Тези, от които се учим, са живели бавно – Достоевски, Томас Ман, Ганди. Дори Марк Твен, който идва и си отива с Халеевата комета, движеща се уж ужасно бързо, но всъщност почти неподвижна в сравнение с разширяването на Вселената. 

И да не забравим – колко бавно са се точили минутите и дните за Убождача от Ведраре? Бавното е не само наслаждение. Бавното е и наказание, и изкупление.

Книгата може да поръчате ето тук