За бавното живеене и насладата от живота

Откъс от предстоящата книга на Светлозар Желев, която ще ни върне вкуса към малките неща, изграждащи света ни.

Бавно. Събудете се бавно, оставете животът да потече във вените ви заедно с глътките чай или кафе. Прояснете мислите си, помислете за деня, за любим човек и любимо място. Отпийте от емоцията. Излезте и свършете нещо добро, накарайте някого да се усмихне, причинете щастие. Направете деня си. Вечерта идва, а с нея и спокойствието на нощта. Животът е ваш. Намерете и се насладете на красотата в него, създайте я, ако не ви стига. Прегърнете и целунете близък, обичайте. И прочетете няколко страници. Бавно и с удоволствие.

"В началото бе словото“,

или Как за мен книгата е алфата и омегата на всичко

Когато реших да започна този проект за бавното живеене и насладата от живота, дори не се бях замислил какво точно искам да кажа аз самият. Знаех, че искам да поканя хора, които имат какво да кажат. Знаех, че искам да направя една книга, която да даде възможност на читателите ѝ да опознаят мен, да се срещнат с интересни хора и думи, да се забавляват, да се замислят, да прочетат различни текстове, да видят различни гледни точки, което да ги накара да поискат да забавят по някакъв начин живота си. 

През тези години, след като "създадох“ Движението за бавно живеене и наслада от живота, един от най-забавните моменти в моя живот, дадох десетки интервюта, говорих много пъти пред хора, мислих много за това какво е за мен всъщност бавното живеене.

Това, с Движението, е само по себе си суперстранна история. Преди години, след един свръхнатоварен уикенд, в който трябваше да прочета, и го направих, шест книги – излезли и ръкописи, за рецензиране, отзив или решение за издаване, в края на неделния ден написах този текст: 

Създавам Движение за бавност – за бавно четене, бавно ядене, бавно пиене, бавно живеене. Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме.

Съгласен съм напълно с Льоса, че това бързане унищожава цивилизацията.

Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа в каквото и да е – от секса през политиката до ежедневието и бита – водят до неприемлива загуба на човечност.
Ние дори играем набързо някоя игричка в метрото, прочитаме набързо няколко страници, слушаме набързо някоя песен в Spotify. Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие? Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество.

Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота.

Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така. Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота, оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. Затова гласувайте и променяйте бавно – революциите са идейни, качествените промени на обществото, манталитета, мисленето са еволюционни.

Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг. Това е моята платформа. Спокоен и изпълнен с красиви мигове ден.

Оттук започна всичко. За няколко дни постът беше прочетен, споделен, публикуван от близо 200 000 души, появи се в огромен брой медии и сайтове, направиха десетки интервюта и бях гост в почти всички телевизии. За една нощ се превърнах в "гуру“ на бавното живеене. Колко странно се случват нещата, а? Посветил съм живота си на книгите и българската литература, а получих уважение и признание като авторитет в нещо толкова странично. Но да, неведомите пътища на живота ни отвеждат на неочаквани места. Мен – дори до това да бъда рекламно лице на бира Amstel Premium, защото се прави по специална "бавна“ технология и слоганът ѝ е "Сподели с приятели“. Ако някой ми го беше казал дори ден преди да напиша този текст, никога не бих му повярвал. Но пък покрай това начинание се запознах с Ясен Козев, Камен Алипиев – Кедъра, Коко Стойнов – оттогава мои любими хора и приятели. Случайността и стечението на обстоятелствата са движещата сила на живота. Или поне така изглежда на пръв поглед.

Последваха още интервюта, участия в телевизионни предавания. Велислава Попова, главен редактор на "Дневник“, започна редовна рубрика в сайта, посветена на бавното живеене, с моя текст като манифест и едно пространно интервю с мен на Биляна Димова, което можете да прочетете по-нататък. 

За да стигнем и до тази книга. 

В нея има много от мен – текстове, които съм писал през годините, мисли, които съм споделял, неща, които ме описват. Има няколко интервюта, които съм давал и в които казвам много от нещата, които ме вълнуват. Има и текстове от мои приятели, които специално поканих да се включат в това пътешествие. Много от тях познавате в различните им битности, други пък вероятно ще чуете и прочетете за първи път, но от всеки един има много какво да научим. Те имаха пълната свобода на изразяване, сами да изберат формата, стила, жанра, езика, с които да споделят нещо от себе си. Някои избраха разговора с мен, други написаха художествени текстове, трети разсъждават за различни неща и аспекти на съвремието ни, има текстове забавни, има тъжни, има иронични, има разкази и приказки, има наука и психология, има философия и изкуство. Има и кулинария, вина, миниатюри и идеи, различни професии и различни светове. Но най-важното е неподправената искреност на всички тези хора и техните думи и истории. Това ме направи истински щастлив, а сигурен съм, и на вас ще даде онези красота и спокойствие, които са ни необходими, за да постигнем хармония и баланс с ежедневието и действителността, и онова "забавяне“, от което толкова имаме нужда. Благодаря им от цялото си сърце и тук, и в края на книгата, защото чрез тях аз придобивам смисъл. 

Добре дошъл в нашия свят, читателю! 

"Забави, забави…“

Писна ми да бързам. Писна ми от бързи срещи, бързи погледи, бързо четене. Цялото ни общество е изградено набързо. Набързо сготвяме нещо, набързо хапваме, набързо се виждаме с приятели, набързо вземаме някоя почивка за лятото, набързо минаваме да гласуваме, набързо се влюбваме и набързо разлюбваме. Това бързане унищожава цивилизацията. Бързите удоволствия, без да се замисляш, без да вникваш надълбоко, без да се отдаваш, без да влагаш душа в каквото и да е – от секса, през политиката до ежедневието и бита, – водят до неприемлива загуба на човечност. Ние дори играем набързо някоя игричка в метрото, набързо прочитаме няколко страници, набързо слушаме някоя песен в "Спотифай“.

Къде е сливането с изкуството, с красотата в живота, нежното отпускане по вълната на естетическото възприятие. Осакатяваме се, осакатяваме цялото общество. Призовавам за бавност, спокойствие, душа, красота, разумен и обмислен избор, споделяне и трайна и изпълваща наслада от нещата от живота. Наслаждавайте се на всяка страница, всяка глътка, хапка или вдишване, на всяка дума, приятелски жест, прегръдка, усмивка, докосване. Променяйте света около вас, за да могат всички да се чувстват така. Избирайте бавно и умно, гласувайте. В политиката няма празнота. Оставената от вас непусната бюлетина ще бъде пусната от човек, който ще го направи вместо вас. Затова гласувайте и променяйте бавно – революциите са идейни, качествените промени на обществото, манталитета, мисленето са еволюционни. Бавно. Но постоянно. С удоволствие от всеки миг. 

Книгата може да поръчате още сега ето тук

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт