За душата, омаловажаването и чая

Четем откъс от предстоящото ново издание на „Как да бъдеш чужденец“ от Джордж Майкс.

Джордж Майкс (1912–1987) е роден в Будапеща като Дьорд Микеш и гради успешна журналистическа кариера до 1941 г., когато вестникът, за който работи, го изпраща за две седмици в Лондон да отрази Мюнхенската криза. Майкс се влюбва в Англия и остава там за цял живот, за да се прослави като един от най-големите английски хумористи редом с Джером К. Джером и П. Г. Удхаус. Неговият хумористичен стил е издържан изцяло в британската традиция, макар че той самият се надявал да не е толкова безобиден, тъй като прицелът на жилото му са самите англичани с техните неповторими чудатости. Ала жертвите на присмеха му така оценили своя сатирик, че още първата му книга – "Как да бъдеш чужденец“ (в Англия, то се знае), излязла през 1942 г., до днес е преиздавана над 40 пъти в над 20-милионен тираж...

Четем откъс от предстоящото ново издание на "Как да бъдеш чужденец“ в превод на Жечка Георгиева.

ДУШАТА И ОМАЛОВАЖАВАНЕТО

 Чужденците имат душа. Англичаните нямат.

На континента постоянно налитате на хора, които въздишат дълбоко без видима причина за това, копнеят, въжделяват, страдат и изключително тъжно се взират в нищото. На това се вика душа.

Най-лошата сред тях е Великата Славянска Душа. Онези, които страдат от нея, са обикновено вглъбени мислители. От тях можете да чуете изявления от рода на: "Понякога съм тъй весел, а друг път – тъй безмерно тъжен. Можете ли да ми кажете защо?“. (Не можете, така че не опитвайте.) Или пък: "Аз съм тъй необозрим... Иска ми се да съм другаде, а не тук“. (Внимавайте да не кажете: "Аз също“.) Или: "Когато съм самичък нощем в гората и си подскачам от дърво на дърво, често си мисля колко необикновен е животът“.

Всичко това е безпределно дълбоко. Но е просто душа, нищо повече.

Англичаните нямат душа. Вместо нея имат омаловажаването.

Ако някой континентален юноша реши да се обясни в любов, той коленичи, признава ѝ, че тя е най-сладкото, най-омайното и най-прелъстителното създание на този свят, че в нея има нещо особено и неповторимо, което притежават най-много още няколко стотици хиляди жени, и поради това не би могъл и миг повече да живее без нея. Често, за да придаде допълнителна тежест на думите си, той се застрелва на място. Това си е нормално делнично обяснение в любов в по-темпераментните континентални страни. В Англия момчето потупва предмета на своето обожание по гърба и тихо отронва: "Да ти призная, нямам нищо против теб“. Ако е обезумял от страст, може и да добави: "Дори ми допадаш донякъде“.

 Ако е решил да се жени, казва:

 – Таквоз... би ли...

 А ако реши да направи предложение от нецензурно естество:

 – Таквоз... дали ще...

Преувеличените изявления също играят важна роля в английското общество. Те обикновено са облечени в следната форма. Някой забелязва: "Таквоз...“, след което млъква и три дни уста не отваря.

ЧАЯТ

Лошото на чая е, че първоначално е бил едно приятно питие.

Поради това група видни английски учени потрошили съвместно главите си над проблема, извършили сложни биологически експерименти и открили начин да го развалят.

Техният труд дал плодове за вечна слава на английската наука. Те изразили предположението, че ако не го пиете бистър или с лимон, или с ром, или със захар, а му добавите няколко капки студено мляко и нито зрънце захар, ще постигнете желаната цел. Щом тази освежителна, ароматна напитка на Ориента успешно била превърната в безцветна и безвкусна течност за жабуркане, тя незабавно била обявена за национална напитка на Великобритания и Ирландия – при това запазила, или по-скоро узурпирала мелодичното название "чай“.

Има случаи, когато в никой случай не бива да отказвате чаша чай, иначе ще ви сметнат за екзотична варварска птица и завинаги ще изгубите надеждата да заемете своето място в цивилизованото общество.

Ако сте поканен в английски дом, в пет часа сутринта непременно ще ви поднесат чаша чай. Тя пристига на поднос в ръцете на жизнерадостно усмихнатата домакиня или на злонравно безмълвно слугинче. И когато обезпокоят по този начин най-сладкия ви сутрешен сън, да не вземете да кажете: "Госпожо (или Мейбъл), според мен вие сте жестоко злонамерено същество и заслужавате човек да ви застреля“. Напротив, ще трябва да обявите с най-добрата си ранносутрешнакажиречисреднощна усмивка: "Много ви благодаря. Най-обичам сутрин чаша чай, особено рано-рано, на разсъмване“. А като ви оставят насаме с течността, можете да я излеете в умивалника.

След това получавате чай за закуска. После в единайсет часа сутринта; след като се наобядвате; в пет часа, когато се пие чай; след вечеря и отново в единайсет вечерта.

Не бива да отказвате допълнителни чаши чай при следните обстоятелства: ако навън е горещо; ако е студено; ако сте уморен; ако някой си науми, че може да сте уморен; ако сте изнервен; ако ви е радостно; преди да излезете от къщи; докато сте навън; ако току-що сте се прибрали; ако ви се пие чай; ако не ви се пие чай; ако от доста време не сте пили чай; ако тъкмо сте пресушили чашата чай.

В никой случай не бива да следвате моя пример. Аз имам навика да спя в пет сутринта. На закуска пия кафе. През деня поглъщам неизброими чаши черно кафе без захар. Дори в часа, когато се пие чай, аз предпочитам разни негови крайно неправолинейни и екзотични смески.

Вземете онзи ден – споменавам го само като смразяващ кръвта пример докъде могат да паднат някои – по чайно време ми се прииска кафе с парченце сирене. Денят беше неописуемо горещ и жена ми (някога добра англичанка, а сега отклонена от правия път посредством моето злосторно чуждестранно влияние) свари кафе, изстуди го и го сложи в хладилника, където то замръзна на буца лед. А сиренето го оставила на кухненската маса и то се стопило. Така че си взех парче кафе с чаша сирене.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт