Наградите "Оскар" отблизо

Variety

Кацам в Лос Анджелис три дни преди най-голямото филмово събитие – наградите “Оскар” и от самото начало е ясно, че целият град е фокусиран върху това. Номинираните пристигат един по един за церемонията от всички краища на света, където живеят или работят в момента. Холивуд е място, където хората сбъдват мечти, но малко след това често избират да не живеят там, именно защото е прекалено комерсиално или фалшиво и е трудно да поддържат истински връзки или приятелства. Тук сме заедно с фотографа Диляна Флорентин, за да усетим атмосферата от първо лице и още първия ден попадаме на червен килим на наградите на LA Italia Film Festival в Chinese Theatre, който се намира непосредствено до Dolby Theatre на Hollywood Boulevard. Дом на наградите “Оскар” там обикновено е лудница от хора, а в последните дни е още по-голяма такава. 

Голяма част от номинираните за “Оскар” участват в какви ли не фестивали, събития и награди в последните няколко месеца и самата церемония е кулминацията и края на целия сезон. На този червен килим два дни преди големия ден се срещаме с двама от номинираните - един от тях в крайна сметка става голям победител – Ник Валалонга, сценарист и продуцент на филма “Зелената книга” – историята на неговия баща Тони и приятелството му с цветнокожия музикант Дон Шърли. На живо Ник е огромен мъж, който се радва на внимание и награди целия сезон, но и който беше причината за един от големите скандали около филма. Първо семейството на Дон Шърли се обяви, че филмът не е коректен спрямо музиканта, а след това стана ясно, че самият Валелонга е имал анти-мюсюлмански постове в туитър преди години.

Фотограф: Диляна Флорентин

Заформи се някакъв вид скандал около това, но не успя да попречи на успеха на филма. Валелонга е пряко отговорен за това историята на баща му Тони Лип и Дон Шърли да добие световен успех и това му донесе три награди “Оскар” – за поддържаща роля на Махершала Али, за оригинален сценарий и за най-добър филм. Успяваме да си поговорим за няколко минути с Ник, казвам му че се познаваме с българския актьор Димитър Маринов, който е част от екипа на филма. Още лятото, когато бяхме в Лос Анджелис, се видяхме с Димитър, който ни разказа в подробности как е попаднал във филма и още тогава знаеше, че го очаква много голям успех.   

На същото събитие успяваме да си поговорим с още един номинран за няколко големи кино награди – режисьора на “Vice” Адам МакКей. Той има много интересен подход в създаването на филмите си и в случая отново не е изневерил на себе си. Крисчън Бейл е в ролята на Дик Чейни, а Сам Рокуел е Джордж Буш. Филмът му е изключително анти Чейни и е заснет по типичния за режисьора начин с постоянен скок във времето и историята на събитията. На живо той също е огромен мъж и ми разказва за процеса на това филмът да стигне до екрана и че Крисчън Бейл винаги е бил първия му избор за ролята на Чейни. Преди да влезем в залата успяваме да си поговорим и с легендите на италианското кино, които са участвали в много филми номинирани за “Оскар” през годините – Франко Неро и Мария Грация Кучинота.

А след събитието минаваме покрай приготовленията няколко дни преди наградите “Оскар” и червеният килим вече е готов, покрит с найлон тъй като непрекъснато минават хора оттам, за да се снимат. Тази година имаше много проблеми около церемонията – липса на водещ и желанието на Академията някои награди да бъдат по време на паузите, което предизвика истински бунт във филмовите среди. Но нищо от това не попречи събитието отново да бъде очаквано бляскаво и гледано от целия свят.  Независимо, че в крайна сметка гледаемостта му беше сред най-ниските през годините. 

Церемонията започна с музикално изпълнение на Queen и Адам Ламбърт с достойно откриване. Всички присъстващи станаха на крака и се радваха като на истински рок концерт, затвърждавайки това, че творците наистина са там, за да се забавляват. Но с първите си актриси, представящи награди, Академията извади “тежката си артилерия” против провал – Тина Фей, Ейми Полър и Мая Рудолф. Фей и Полър са едни от най-успешните водещи на церемонията “Златен Глобус”, а и трите актриси са известни с изключителния си хумор. Те действително повдигнаха настроението с нещо много подобно на откриващ монолог като през цялото време твърдяха, че не е такъв, но успяха да намесят Брадли Купър и Чадуик Босман в шегите си. Малко по-късно Мелиса Макарти и Брайън Тайри Хенри представиха награта за костюми, облечени в изключително смешни такива и залата изпадна в искрено забавление.

Макарти наподобяваше визията на Оливия Колман от “Фаворитката” и разбира се, направи скеча си брилянтен. В крайна сметка също толкова забавна беше и самата Оливия Колман, чиято реч като най-добре актриса беше искрена и емоционална. Голяма част от наградените попаднаха в графата за “diversity” или разнообразие, което е страхотно, стига да е базирано на качествата на творците, а не просто да влизат в определена графа. “Roma” и Алфонсо Куарон, “Зелената книга”, Спайк Лий, Рами Малек, Реджина Кинг, Махершала Али и Оливия Колман бяха сред имената тръгнали си с големи награди. А Джулия Робъртс беше тази, която закри церемонията и липсата на водещ наистина не направи кой знае какво впечатление. А наградата за най-секси изпълнение ако имаше такава, със сигурност трябваше да отиде при Брадли Купър и Лейди Гага, които изпълниха песента си от “Роди се звезда” – “Shallow”. Двойката подлуди публиката и интернет избухна със спекулации за връзка между двамата. 

Веднага след церемонията всички присъстващи се насочиха към различните видове партита из града. Ние също бяхме на едно от тях и сред добре облечените и красиви представители на филмовите среди, на няколко крачки от нас пя актьорът и певец Денис Куейд с групата си The Sharks. Вече на почти 65 години, Куейд подскача с енергията на тийнейджър и изглежда наистина страхотно! Партито поставя истински завършен финал на холивудските ни приключения около наградите “Оскар”. От утре е време за нови такива в най-филмовия град на света и ще ви държим в течение за всички тях. Бляскавата церемония на най-големите филмови отличия със сигурност не беше очакваното фиаско и съм много доволна от личното ми първо преживяване в тяхната атмосфера.

Нямам търпение за още много срещи и разкази от истинския сценарий на La La Land – където независимо от трудностите, много мечти все пак се сбъдват.