Чия е утробата?

Силвия Недкова за спора между църквата и обществото.

Разговорът, който се надявах, че никога няма да се случи у нас, набира скорост. Темата за разрешените аборти беше отворена като кутия на Пандора от Светия синод и сега ще се търкаля в устите на лаици-фундаменталисти, които не знаят за какво говорят.

От памтивека религиите и църквите отричат аборта яростно. Повечето от тях са се зародили във времена, когато абортирането в безопасна среда и с медицински средства е било невъзможно, тоест – абортът е късно формулирана идея. Първоначално е ставало дума за липса на контрацепция, най-вече във вида прекъснат коитус. Библията казва "Семе да не се излива на земята“.

Било е логично и оправдано в житейски смисъл преди 2-3 хилядолетия. Земята е била населена с общо 50 милиона души, чиято средна продължителност на живота е била около 40-50 години. За да се гарантира животът, е било важно да се осигури жизнеспособно поколение. Били са векове без лекарства, без антибиотици и – да! - без ваксини. Децата са умирали често. Било е застраховка – да имаш повече деца, за да оцелеят поне две-три. Тогава религията, чиято цел е била да осигури стабилност на обществените порядки, е затворила в мистични предписания това, което е диктувал здравият разум. И така елементарната житейска нужда се е превърнала в "божествено“ предписание.

Днес на планетата живеят 7 милиарда души. Медицината е напреднала, децата не умират масово от шарка, дезинтерия или обикновена настинка. Семействата растат, хората се множат умерено, но религиите продължават да настояват на това, което са изисквали преди векове – безконтролно раждане на деца. Дори не обясняват причината, просто твърдят, че това иде от бога. 

Сещам се за забавна притча. В една фамилия от майка на дъщеря се предавала рецепта за баница. Всеки път, когато разточвала баницата, домакинята ритуално отрязвала двата ѝ края. Никой не знаел защо, но баницата ставала много вкусна. Бабата научила майката да реже баницата така, майката научила внучката: "Каквото и да става, режем краищата, за да се получи баницата.“ Прабабата, измислила рецептата, още била жива. Питали я: "Това е вълшебна, магическа баница. Каква е тази тайна с отрязването?“. Тя простичко отговорила: "Тавичката ми беше малка“.

Темата с абортите е точно като случката с тази баница. Някога е било важно да има повече деца. Днес е важно да има по-малко деца. Защото качеството на живота се повиши. Защото е безопасно да се планира семейство с определен брой деца. Защото демографската криза е криза в краткосрочен план, но в дългосрочен увеличеният брой на населението ще доведе до бързо изчерпване на ресурси. Семейното планиране освен контрацепция (също забранена от религиите), включва и право на избор дали да бъде премахнат плод от утробата.

Мистичните и религиозни съображения са само опаковка, мислене от миналото. Адаптивността на вярванията е нарушена. Религиите – поне най-масовите като християнство и ислям – имат ясно фиксирано хронологично начало, при това много близо до нас във времето. Няма как да се приемат като абсолютни постулати техните предписания. Те просто са съответствали на социума във времето на възникването им. Били са полезни, както за фермера е бил полезен календарът с времето за оран и сеитба. Днес този селскостопански календар е адаптиран заради промени в технологиите – има оранжерии, капково напояване, механизирани ферми и всякакви други чудеса. Дори градушките могат да бъдат предотвратявани. Дали от ритуалите – като изкарване на стадата на паша по Гергьовден например – има същата полза днес? Те вече са се превърнали в чиста, несвързана с действителността мистика, чиито корени уж познаваме, но не осъзнаваме.

Абортите са част от същата система. Днес не е нужно семейството да има 15 деца, за да оцелее във времето. Генетичната линия няма да се загуби. Светът ще е населен с хора, дори всяка жена да направи по 2 аборта в живота си.

Време е религиите да преосмислят правилата си. Папа Франциск вече частично го направи – разреши контрацептивите и официално опрощава абортите. Православната църква закъснява. За исляма не ми се мисли, той и без това е още съвсем млад. 

Обществото се развива с много по-бързи крачки от религията. На тези, които ще ми отвърнат, че тя е "извечна“ и няма нужда от осъвременяване, ще напомня, че преди християнството и дори преди юдаизма е имало култове с предписания и догми, които в един момент така остарели, че се наложило да дойдат нови вярвания и техните нови закони. Всъщност си е било малка революция. Християнската църква се е появила като секта, като ерес, като бунт срещу застоялото минало. 2000 години по-късно тя стои все още почти на същото място, без да отчита промените в обществото. И, ако не намери път към собствената си промяна, може да последва предшествениците си. Което в крайна сметка не ми харесва, защото е културна загуба.

Всичко това може да бъде разбрано само от този, който прави разлика между религия и вяра. Религията е култова система, вярата – лично общуване с Бог. Може да използваш патериците на религията, за да стигнеш до Бога, но е по-добре да вървиш на собствените си нозе. 

Темата за абортите е ключова за разбирането на това тежко противоречие. Църквата иска да се разпорежда с телата на жените. Приема ги за свои. Отказва на хората правото да мислят свободно за живота си. Не защото това ще ги отдалечи от Бог, а защото това ще ги отдалечи от религията. Защото, ако осъзнаеш своето право да мислиш сам, без предписания, може и да откриеш Бог. А тогава каква е ползата от църковниците?

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция