Без селфита и "Нетфликс" в Кан

В навечерието на фестивала Станислава Айви разкрива новини, лични впечатления, акценти от интервюта.

Най-престижният, обичан и обсъждан фестивал за кино започва след броени часове и е по-актуален от всякога. Всяка година директорът Тиери Фремо обявява най-важните правила за предстоящото издание и докато сред акцентите са били дори забрана към високите токчета на червения килим, в следствие на която Джулия Робъртс излезе боса, то тази година селфитата отново са забранени, а филмите на "Нетфликс" не са добре дошли.     

Част от най-горещите имена в киното са членове на журито, което в тон на всичко, което се случва през последната година в Холивуд, е с президент жена, в лицето на Кейт Бланшет. Към нея се присъединяват и режисьорите Ейва Дювърней, Дени Вилньов и Андрей Звягинцев, както и актьорите Леа Сейду, Кристен Стюарт и Чанг Чен. А начело на журито за селекцията за по-нестандартни филми “Особен поглед” ще бъде актьорът Бенисио Дел Торо. 

СКАНДАЛИТЕ

През годините скандалите белязали съдбата на фестивала са безброй и се очакват всяка година. Един от основните в тазгодишното издание е забраната да участват филми на видео платформата "Нетфликс" след като миналата година доста филмови творци изразиха неодобрението си от участието на две техни ленти в състезанието. Аргументът е, че не е честно филми, които не стигат до голям екран, да бъдат част от фестивала. Първоначално президентът на "Нетфликс" Рийд Хейстингс реагира остро на новината и заяви, че никога повече няма да се опитват да вкарват филми във фестивала, но в крайна сметка преди няколко дни и двете страни обявиха, че вратата за сътрудничество в никакъв случай не е затворена за бъдещето. 

Тази година по време на фестивала ще има отворена телефонна линия, където жертви на сексуални посегателства могат да се обаждат. Кейт Бланшет, която е начело на журито обяви, че също е била жертва на нежелани коментари и поведение от страна на продуцента Харви Уайнстийн. След това ѝ се е наложило да работи с него по време на снимките на филма “Каръл”. Актрисата, която е носител на “Оскар” за ролята си във филма на Уди Алън “Син Жасмин” обяснява, че е работила отлично с Алън, но по онова време не е знаела нищо за обвиненията на доведената му дъщеря Дилън за сексуален тормоз. Бланшет споделя, че би подкрепила момичето ако реши да отвори делото срещу него отново. 

Междувременно няколко европейски актьори и режисьори се изказаха срещу движението #metoo и това, че е прекалено “пуританско” и “лицемерно”. Сред тях бяха имена като Катрин Деньов, Бриджит Бардо, Тери Гилиъм, Бернардо Бертолучи, Майкъл Ханеке и други. В интервю с френската актриса от поредицата “Преди изгрев”, “Преди залез” и “Преди полунощ” Жули Делпи, тя ми каза, че в Европа е просто различно.

“Като млада актриса неприличните предложения са част от ежедневието ти и трябва да се бориш непрекъснато. Много бързо си извоювах уважение, защото информацията се разпространява бързо,” споделя ми тя.

“Когато някой каже “не”, става ясно, че Жули Делпи, например, не прави такива неща и ще ти отреже топките. Имах репутация доста бързо, но проблемът е, че когато кажеш “не” на някои силни мъже в бизнеса, те започват да говорят за теб. Разбира се, не за това, че си им отказала, никой не иска да признае такова нещо, а за това, че си луда и трудна за работа! За мен са се говорили ужасни неща, защото започнах да повдигам темата за актрисите, които казват “да” срещу тези, които казват “не”. И ме сочеха, казвайки коя пък е тази да се прави на моралистка. А аз бях на 15-16 години! Тук си говорим за тормоз над деца, насилие над деца! Не просто жени, деца! Аз бях дете. И единствената разлика е, че във Франция всичко е повече на повърхността. Когато си на 14 години и излизаш с режисьор, всички знаят! И не само, че знаят ами го приемат. Това не знам дали е по-добре или по-зле, но в Холивуд всичко е скрито, това е разликата.” 

Завръщането на режисьора Ларс Фон Триер тази година също е интересно решение от страна на фестивала, тъй като освен антисемитските му коментари преди няколко години, той беше посочен (макар и не по име) в коментар на певицата Бьорк за сексуален тормоз, който тя е преживяла на снимачна площадка. 

ФИЛМИТЕ

Филмът, който открива фестивала на 8-ми май е поредното сътрудничество между звездните съпрузи Пенелопе Крус и Хавиер Бардем - трилърът “Всички знаят” или “Todos Lo Saben”. Филмът е на иранския режисьор Асгар Фархади, който нашумя и с това, че миналата година той бойкотира церемонията в Лос Анджелис и не прие лично втората си награда “Оскар” за чуждоезичен филм за “The Salesman”, поради решението на американския президент Доналд Тръмп да забрани влизането в страната на граждани на седем мюсюлмански държави, включително и Иран. 

Американското кино е представено от Спайк Лий, който не е идвал в Кан повече от 20 години. Той ще покаже "Blackkklansman” вдъхновен от съвременността, макар и разположен през 70-те, за ситуацията на черните афроамерикански общности и реалностите около "Ку Клукс Клан”. Друго американско заглавие е "Под Сребърното езеро” на Дейвид Робърт Мичъл. Италианското кино е представено от майстора Матео Гароне и "Догман” и Аличе Рорвакер с "Лазаро щастлив”. Учудващо е, че в селекцията не влезе последното заглавие на Паоло Сорентино “Loro”, където италианската звезда Тони Сервило играе Силвио Берлускони. Френското кино ще бъде представено от Стефан Бризе с "На война”, Ева Юсон с втори филм "Слънчевите момичета” и Кристоф Оноре с "Да се харесаш, да обичаш и да бягаш бързо”.

"Дивата круша“ на турския режисьор и носител на “Златна Палма” Нури Билге Джейлан също се включи в състезанието и е копродукция между Турция, Франция, Германия, България, Босна и Херцеговина, Македония, Швеция и Катар. 

Закриването се пада на рекордно дългата продукция на Тери Гилиъм “The Man who killed Don Quixote”, която имаше и редица съдебни проблеми, но все пак ще излезе по големите екрани веднага след представянето си в Кан.  

ПРЕЖИВЯВАНЕТО

Била съм веднъж в Кан и си беше преживяване! Ако си журналист, попаднал там, е истинска лудница, тъй като залите за прожекции и пресконференции са препълнени и се чака много. Без гаранция за успех. Тази година Тиери Фремо обяви, че сред последните правила на фестивала е това, че журналистите няма да могат да гледат филмите преди представянето им на червения килим. 

Филмовият фестивал в Кан започва живота си през 1939 г. с филма “Гърбушкото от Нотр Дам”, но е прекъснат по времето от Втората световна война, след което през 1946 г. е възобновен. Голямата фестивална награда е “Златна палма”, която впоследствие отваря много врати за победителя. Освен демонстрация на блясък и красота, фестивалът е и основна платформа за продуценти и дистрибутори в разпространението на филмите си по света.  

Като амбициозен киножурналист мечтаех да стигна до Кан. Исках да усетя поне част от магията, която виждаме на екрана оттам. Това се случи през май 2014 г. и дори надхвърли очакванията ми. Никога не съм крила, че е трудно да си журналист от страна с толкова малък пазар като България: докато другите колеги взимат таксита до хотелите си, аз обикалям градския транспорт с огромен куфар в проливен дъжд, за да се добера до малкото далечно хотелче, което бюджетът ми позволява да взема. Но въпросната година бях акредитирана за фестивала и най-важното – одобрена за лични интервюта със звездите на откриващия филм, “Принцесата на Монако”, Никол Кидман и Тим Рот. Доста емблематично, като се има предвид, че Грейс Кели среща принц Рение именно в Кан. А след това става негова съпруга и принцеса на Монако.

Срещам се и с двамата актьори, които са прекрасни и не пестят комплиментите си един за друг. Никол Кидман разказва с усмивка колко добре са се разбирали. "Той е много забавен! Подкрепяше ме и когато се спънах по стълбите на премиерата – добре, че беше той, за да ме хване. Прекрасен, прекрасен човек е! Направи страхотна роля, защото той въобще не е такъв в живота. Много бих се радвала да направим още нещо с него.“

И Тим Рот ѝ отвръща със същото: "Много добре се работи с Никол. Когато аз се включих, тя вече беше във филма от пет месеца. Беше се запознала с героинята си, тя беше в главата ѝ, както и светътѝ, който и да бе той. Аз просто си направих моята част. Стана добре, всъщност проблемът ни беше, че постоянно се разсмивахме един друг. Обичам я, толкова е забавна! Много забавна!“.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция