Съвършената Коледа изисква винаги „Лешникотрошачката“

И как можете да гледате постановката във Виенската опера онлайн.

 

Тази история започва през 1816 г., когато писателят Е.Т.А. Хофман издава в Берлин приказната си новела "Лешникотрошачката и царят на мишките“:

На двайсет и четвърти декември децата на медицинския съветник Щалбаум не биваше по никой начин да влизат в средната, а още по-малко в съседната гостна стая…

Защото там под елхата се редят подаръците, сред които ще се озове един хусар с формата на лешникотрошач, който изглежда така: "чудесен мъничък човек … "спретнатото му облекло правеше много добро впечатление, то говореше за човек с вкус и образование. Той носеше много хубавичък виолетов хусарски мундир с множество бели шнурове и копченца, също такива панталони и най-хубавите ботушки, които някога са стояли на краката на студент, та дори и на офицер. Те така плътно прилягаха на прелестните крачка, че изглеждаха на тях като нарисувани. Наистина странно беше, че при такова облекло той беше наметнал на гърба си някаква доста тясна, не особено елегантна пелерина, която беше сякаш дървена, а на главата си бе сложил нещо като миньорско кепенце…“

Лешникотрошачът привлича вниманието на малката Мари (името на момичето в следващите години ще се променя) и след като гостите си отиват, тя остава само с него. В полунощ куклата оживява, превръща се в красив младеж, и както изискват правилата на приказките, започва битка със зъл враг, в случая със сивите мишките. Битката, естествено, е спечелена, но това ще го кажем чак накрая.

Няколко години по-късно Александър Дюма-баща е изправен пред група деца, на които трябва да разкаже коледна приказка. И Дюма им разказва "Лешникотрошачката“, размествайки обаче частите от произведението на Хофман: първо идва битката с мишките, след това срещата на момичето с хусаря-лешникотрошач. Преработката си Дюма-баща издава в книга.

Когато през 1890 г. директорът на Имперските театри в Русия възлага на Пьотър Илич Чайковски да създаде балет по историята за лешникотрошачката, той предлага тъкмо тази френска версия.

Отначало Чайковски отказва. Първият му балет "Лебедово езеро“ се е оказал пълен провал на премиерата си през 1877 г. Хореографията и музиката са прекалено новаторски за тогавашната публика, която не е готова да ги приеме. Втората му балетна творба "Спящата красавица“ се радва на по-радушен прием, но въпреки това Чайковски сякаш се бои отново да пише балетна музика. Схваща себе си повече като композитор на симфонична музика и на опери, пък и в момента работи над нова опера. Това му се струва много по-важно и значимо от захващането с нов балет със съмнителни изгледи за успех. Пък и не харесва либретото на Всеволожки и Петипа, което му се предоставя. Да не говорим, че се готви и заминава на първото си световно турне, което трябва да го отведе до Ню Йорк, Филаделфия и Балтимор. И в този миг узнава, че любимата му сестра Александра е починала. Ужасната вест сломява сърцето му, но в същото време му дава и творчески импулс. Композиторът иска да изгради своеобразен музикален паметник на сестра си. Прави го с първата сцена в балета "Лешникотрошачката“, където е представено семейното събиране на Бъдни вечер.

Точно тази първа сцена обаче става причина премиерата през 1892 г. в Маринския театър в Санкт Петербург едва ли не също да се окаже провал. При битката между Принца-лешникотрошач и Краля на мишките на сцената настъпила страшна суматоха, много от неопитните деца-артисти изгубили ориентация и били съвсем истински наранени. Но в крайна сметка хаосът бил овладян и аплодисментите заслужени.

В края на представлението най-после двамата непримирими врагове по време на репетициите, директорът на театъра и балетмайсторът, си стиснали ръце. До последно те стояли на бойна нога един срещу друг, като всеки отказвал категорично да приеме концепцията на другия. Премиерата се отлагала няколко пъти поради скандалите помежду им. В крайна сметка се стига до първо представление, само защото декорът е произведен и костюмите ушите, съответно средствата трябва да бъдат оправдани.

Балетът остава дълго време в репертоара на Маринския театър, но никой от другите театри не го включва в своя. През 20-те години на ХХ век към него интерес се проявява и от Западна Европа, но предимно от музиковедските среди, без да се поставя активно на сцена. Играе се в Будапеща, Лондон, Мюнхен, Милано, но е далеч от това да се превърне в хит. Чак когато през 50-те бащата на модерния танц Джордж Баланчин го поставя в САЩ, "Лешникотрошачката“ се превръща в синоним на "класически балет“, според някои специалисти дори повече от "Лебедово езеро“.

Части от музиката на "Лешникотрошачката“ обаче се използват много по-рано и то на пръв поглед странно място: при озвучаването на неми филми. Както е известно, в ерата на нямото кино в прожекционната зала е имало пиано. Често пианистите свирят в тъмното тъкмо музиката от този балет. Студията "Уолт Дисни“ също взима моменти от музиката на Чайковски за озвучаване на свои филми – например "Фантазия“ от 1940 г. Странното е, че в случая нищо не се преработва, за да се нагоди към спецификата на киното, Холивуд приема Чайковски като роден филмов композитор.

В балета Чайковски използва за първи път непопулярен за времето си инструмент, който е купил в Париж – челеста. Това е перкусионен инструмент с клавиши, използва го при сцената на излизането на Захарната фея. Днес вече го има във всеки оркестър.

Киното вижда в балета възможност за екранизация чак през 1973 г. Първо в СССР правят рисуван филм с оригиналната музика. Следващата анимация е компютърна, от 2001 г. в САЩ, заглавието е "Барби и Лешникотрошачката“. Същата година има и канадска анимация "Принцът- лешникотрошач“. През 2009 г. Андрей Кончаловски снима британски филм "Лешникотрошачката“, като на места прави съществени отклонения от сюжета на Е.Т.А. Хофман. А в момента по екраните може да бъде гледан в 3D формат "Лешникотрошачката и четирите кралства“ с Кийра Найтли като Захарната фея, който има шанс за номинация за "Оскар“ в категорията "визуални ефекти“.

Балетът "Лешникотрошачката“ се играе и на сцената на Софийската опера и балет, постановката е базирана на хореографията на Юрий Григорович. Една година след него, през 1967 г., Рудолф Нуреев прави свой вариант за Кралския шведски балет. През 1985 г. поставя балета в Париж. По това време той работи с Мануел Легрис, който пренася постановката във Виенската опера. Спектакълът може да бъде гледан и онлайн на 27.12. от компютрите по цял свят тук.

Дали чрез книга, в кинозалата или от компютъра "Лешникотрошачката“ трябва да влезе във всеки дом, за да се получи перфектната Коледа. Чудесата, в повечето случаи, си ги правим сами. Трябва съвсем малко усилие, за да се стигне до този толкова вълнуващ финал:

Така от този момент Мари стана годеница на Дроселмайер. След едногодишен срок той я отвел, както казват, със златна каляска, теглена от сребърни коне. На сватбата танцували двайсет и две хиляди блестящи, украсени с перли и диаманти, куклички и Мари и до днес била царица в една страна, из която навсякъде могат да се видят блестящи коледни борови гори, прозрачни марципанови дворци — с една дума, най-красиви и чудни неща, стига човек да има очи да ги види.

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция