Да целунеш голямата литература

Няколко предложения за добри и вълнуващи четива през студените дни.

Когато зимата настъпва, от нас изскачат всички малки демони и тихи самоти. Необходимостта от любов и удобство се увеличава с всеки паднал градус. Одеялата и чайовете са недостатъчни, но онова, което винаги може да бъде спасител, е литературата. Прегръща до пълен уют и целува до абсолютна любов. Понякога докосва с устни закачливо и води до унищожителна страст, друг път поглъща устните бавно и провокира eмоции до сълзи, а има и случаи, в които допирът пуска бримка в сърцето и оставя следи за цял един живот… В такива моменти си припомняме, че добрата литература е ценна като нежната целувка.

Да целунеш Фредерик Бегбеде

Когато френският бохем Фредерик Бегбеде бавно подава езика си през редовете на романите си, той провокира трепет в сърцaта ни, води мозъка ни до изтръпване и събужда десетки антилопи в стомаха ни. Пеперудите не са за него. Борави с антилопи. Някога с “Любовта трае три години”, след това със завръщането си на име “Живот без край”. Ляга тихо върху гърдите ни и ни помага да не мислим за смъртта, защото тя не е опция. Литературата на Бегбеде е своенравна и дива като самия него. Неподчинена и безпризорна. Обаче някак уютна и мъдра. Вместо да гледаме небето, страхувайки се да не падне върху главите ни, по-добре да внимаваме за земята под краката ни, която скоро ще се разтвори на две. Накрая можем да се спънем, да паднем като Алиса в дупка, изпълнена с предмети, с часовници, чиито стрелки се въртят обратно… в катакомбите на времето.

Да целунеш Мег Уолицър

И героинята от "Съпругата". Онази силна, борбена и талантлива жена, която стои тихо зад един от най-успелите мъже в литературата, неиният собствен съпруг. Книга, която деликатно и много фино ни разкрива мотивациите на една жена да загърби собствените си амбиции в името на любовта. И безумно високата цена, която плаща. Да, това е един от онези литературни случаи, в които искаш силно да прегърнеш и целунеш героинята. За да разбереш причините, заради които избира именно тази улица на живота.

Да целунеш Салвадор Дали

Да целунеш Салвадор Дали се оказва като да целунеш изящен пухкав сняг през лятото или да докоснеш нежен летен дъжд на връх Коледа. Невъзможно, странно, причудливо и интересно. “Гала-Дали” ни среща с една от най-противоречивите жени, които познаваме. През очите на дивата рускиня успяваме да протегнем ръце към сюрреалиста и да вкусим нрава му.Целувката на Салвадор Дали е по детски отдадена и искрено вълнуваща. Обещава и не иска нищо в замяна. Обича чисто и използва движението на сърцето си за муза и вдъхновение. Умира му се от любов.

Обичам Гала повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо и дори повече от парите.

 

Да целунеш Марсел Пруст

Любовната среща с Марсел Пруст по нищо не прилича на съвременната и модерна объркана (не)романтика, която познаваме днес. Тя е обяснение в трепет с безкрайно дълги завъртяни изречения, сдържана е, има силата да събужда отдавна задрямали чувства и оставя следи за много дълго. Пруст е важен вчера, днес и утре, защото с “Една любов на Суан” тръгва безпощадно по следите на изгубеното време и припомня смисъла от бавната борба. Онази, която не обещава успехи, а стаява само тихата надежда, че може би всичко ще си е струвало. Днес не помним, че така се прави, нали? Потъваме в заетостта си и бягаме далеч. Времето ни е безвъзвратно изгубено и го пазим ревниво. И нека Пруст ни припомни, че понякога не е лошо да си мечтаем.

Да целунеш Мария Касимова - Моасе

"Балканска рапсодия". Това безспорно е книга, която ни се иска да бяхме написали ние. Бъркане на дълбоко в една история за смелост, страст, любов, магия и... прошка. Книга, която крещи – роди се писател, роди се писател! Мария Касимова е чутовен талант и огромно сърце. Какво ли не бихме дали за една зимна разходка с нея. С топли думи, големи истории и умението да разказкваш тихо, като стъпки на влюбени в снега. Щастие е!

Да целунеш Исабел Алиенде

Както казва Камю, "насред зимата разбрах, че в мен има необедимо лято”. "Отвъд зимата" е може би едно от най-приятните зимни четива, които да си подарим. Многопластов, добре написан роман, който ни припомня важната мисъл, която толкова често забравяме напоследък, а именно, че "не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие“.

Да целунеш Андре Мороа

И да заживееш с него. Едва ли има по-забавен, интелигентен и деликатен начин, по който да бъдат разказани истините за съвместния живот и понякога непреодолимите разлики между мъжете и жените с "Писма до Непознатата". Тя е като всички нас, има много лица, много сърца. Понякога намачкани, понякога грижливо приготвени за нови приключения. Но винаги тръпнещи за целувка. В зимна вечер, точно като днешната.

Ако да помечтаеш малко е опасно, лекарството за това е не да мечтаеш по-малко, а повече.

Да целунеш голямата литература по устните е като да целунеш вечността. 

Топли и носи обещания и усещане за сигурност.

Придава смисъл и задава въпроси.

Обезсмисля студа и смъртта.

И носи тръпчив вкус на вечно лято.

Макар и посред зима.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт