Директно от Кан: „Плащениците“ на Дейвид Кроненберг

Ветеран в поджанра „body horror“, канадският режисьор Дейвид Кроненбърг се завърна в конкурсната програма на Кан само две години след като представи премиерно римейка на собствения си едноименен филм от 1970 – „Престъпления от бъдещето“, чиято футуристична естетика промени оригинала до неузнаваемост. Новият му филм „Плащениците“, с участието на Венсан Касел и Даян Кругер, наподобява последния му филм до такава степен, че в началото помислих, че става дума за продължение. Всъщност в центъра на последните му филми стоят едни и същи хора – операторското майсторство е на Дъглас Кох, монтажът на Кристофър Доналдсън и музиката на Хауърд Шор. Сценариите и на двата филма са авторски на Кроненбърг. Тук не става дума за овладян почерк, който може да се проследи от филма, който го прави известен – „Видеодром“ (1983), до съвременните му творби, а по-скоро за буквално пренасяне на цялата продукция върху нов сюжет.

Фабулата на „Плащеницата“ е затормозена от почти неразбираем за лаици технократски език – досущ както е случаят на „Престъпления от бъдещето“. Тук приключвам със сравненията, които биха погълнали текста ми. Кроненбърг има невероятен афинитет към диалог, който е дехуманизиран чрез прекалената употреба на технологични термини. Мога да разбера добре това решение, тъй като то е правилно синхронизирано с всичките му обсесивни теми за всевъзможните форми на антропоморфизъм – човешкото същество, на предела на своите биологични функции, се превръща или в животно, или в машина. Тези идеи присъстват в най-силните му филми и именно те вдъхновяват вярността на почитателите му. Дехуманизираният диалог спасява героите му от каквато и да е било психологическа дълбочина и приближава съществуването им до това на роботи. Големият проблем при сюжети, в които психологията е редуцирана до механични реакции, е трудно до невъзможно постижимото разпознаване на зрителя в движещия повествованието конфликт. „Плащениците“ е стерилен експеримент с интелектуалните идеи на Кроненбърг, който в крайна сметка, макар и фрустриращо объркващ, се оказва приятен за гледане.

Една от новините в Кан тази година бе създаването на продуцентската къща на модната марка Сен Лоран, която ще инвестира в режисьори, които отговарят на личния вкус на творческия ѝ директор Антъни Вакарело. „Плащениците“ е продуциран от Сен Лоран – предполагам, дизайнерският подход на Кроненбърг към филмите му е бил и основна мотивация зад решението на Вакарело. Визуално филмът е безупречен – интериорите, костюмите, колите – вниманието към материалната му среда е смайващо. Подобна маниакална инвестиция в дизайна обаче винаги ще се конкурира с детайлите на сюжета, които в случая изостават в някакво подобие на сглобен сюжет.

Историята се върти не толкова около протагониста Карш (Венсан Касел), колкото около неговото технологично изобретение – приложение, което позволява на близките да следят в реално време разлагането на погребаните им роднини. Морбидна, но интересна хрумка, която, имайки предвид какво се случва в телефоните ни, не звучи съвсем като измислица. Докато първата половина на филма се разнищва във взаимоотношенията между Карш и неговите близки, бизнес партньори и любовници – всички от които оплетени около приложението на некрологичния стартъп – втората половина по необясними за мен причини завива, без особена грация, в посока псевдополитически трилър, в който главни действащи лица се превръщат Китай и Русия. Предполагам Кроненбърг е искал с един филм да отстреля два горещи сюжета от реалността – конфронтацията човек-технология и заплахата за западната цивилизация, идваща от Изток. Като че ли в този клаустрофобичен филм – в който все пак един от главните персонажи лежи в ковчег – няма достатъчно наративен кислород и за двата, доста тежки сюжета.

Който има симпатии към зловещия, фантастичен свят на Дейвид Кроненбърг, няма да бъде разочарован – може би това е и моят случай, тъй като, въпреки всичките ми критични аргументи, успях да се насладя на „Плащениците“ – странен, тенденциозен и суетен филм на един странен, тенденциозен и суетен режисьор. За всички останали, предполагам, гледането му ще е сложно и объркващо.

Дейвид Кроненберг Плащениците Кан филмов фестивал филми