5 изключителни журналисти на големия и малкия екран

Когато стане въпрос за журналисти, винаги ще споменавам първо Мари Колвин – моето лично вдъхновение да стана журналист. Военен кореспондент през целия си професионален живот, тя губи едното си око губи и възможността да поддържа нормален личен живот. Родената през 1956 г. американка се премества в Лондон, а от 1985 г. работи за вестник „Таймс“ като чуждестранен кореспондент. Освен в Близкия Изток тя отразява събития в Чечня, Косово, Сиера Леоне, Зимбабве, Шри Ланка и Източен Тимор. Легендарната журналистка загина в Сирия през 2012 година, откъдето отразяваше войната и разказваше как това е най-ужасяващият конфликт, който е виждала. Убива я експлозив, заедно с френския фотограф Реми Очилик. „А private war“ или „Лична война“ е заглавието на биографичния филм за живота ѝ (с участието на Розамунд Пайк), който излезе преди няколко години.

Американец, израснал във ферма и говорещ перфектен японски – Джейк Адълстийн е журналистът, който стои зад истинската история на феноменалния сериал „Пороците на Токио“ и разследването на Якудза, чийто втори сезон е дори по-добър! Адълстийн си остава единственият не-азиатец, който разследва японската мафия и остава жив. Още в гимназията започва да се занимава с карате, а оттам се увлича по японската култура и след първата си година в местния университет се премества в Токио. Същата година постъпва на работа в „Йомиури Шимбун“ и така става първият чужденец в най-големия ежедневник в страната. Както и в сериала, Аделстийн първоначално е разубеждаван да се занимава с дейността на мафията. Едно от най-големите разследвания на Аделстийн е свързано с лидера на един от токийските кланове в рамките на якудза – Тадамаса Гото (Шиндзо Тодзава в сериала). Журналистът разкрива, че японецът е станал информатор на ФБР в замяна на позволение да пътува до САЩ за трансплантация на черен дроб в болницата на Калифорнийския университет. Аделстийн научава, че Гото е получил виза, след като е сключил сделка с американските власти и намеква, че това се е случило като отплата за доносничество срещу други членове на японската организирана престъпност. Началниците в „Йомиури Шимбун“ обаче не позволяват историята да бъде публикувана и това става причина американецът да напусне вестника през 2005 г. Все пак три години по-късно неговата история е публикувана, което води до сериозен конфликт в самата якудза и изхвърлянето на Кото от там. В следващите години Аделстийн помага на Държавния департамент на САЩ в разследвания на трафик на хора и днес работи като кореспондент.

Много смело в класацията за добри журналистически филми се нарежда и заглавието вече на голям екран – „Гражданска война“. Новият филм на изключителния Алекс Гарланд ни представя една антиутопична Америка, в която хората се борят за оцеляването си, а странна комбинация от четирима журналисти се запътват към Вашингтон. Филмът е изключително интересен и за съжаление ни представя една много страшна, но доста реалистично изглеждаща история. Кристен Дънст, Вагнер Маура и Кейли Спийни, която изигра Присила Пресли, са в главните роли на журналист и две фотожурналистки в битка за оцеляване. Режисьорът и сценарист Алекс Гарланд стана популярен първо като писател с романа „Плажът“, екранизиран от Дани Бойл, с участието на Леонардо Ди Каприо. Бойл прави също „28 дни по-късно“ по сценарий на Гарланд. Режисьорският дебют на Алекс е впечатляващият “Екс-макина” с Алисия Викандер и Оскар Айзак. Филмите му като цяло не представят оптимистичен поглед върху бъдещето за човечеството.

Друго горещо заглавие, този път в Нетфликс, е „Scoop“ – разказ за едно интервю между принц Андрю и журналистката на BBC – Емили Мейтлис за отношенията на принца с Джефри Епстийн. В главните роли виждаме прекрасните Джилиан Андерсън и Руфъс Сюъл. Интервю от 2019, определяно не просто като „катастрофа“, а като „тежък инцидент с много жертви и експлозии“. Интервю, уреждано в продължение на месеци, в което Андрю разказва в подробности за приятелството си с Джефри, който вече е осъден за трафик с малолетни и е намерен обесен в килията си. А Андрю, който е прекарал доста време с него, казва, че всъщност не е парти човек и че приятелството му с Джефри въобще не е било свързано с партита. Той отрича да е знаел или забелязал нещо за трафика на млади жени, за който Епстийн и приятелката му Гилен Максуел попадат в затвора. Особено интересно е да наблюдаваш, както във филма, така и в истинското интервю, как принцът се опитва да се оправдае, колко неубедително принцът се опитва да се оправдае – обвинен е, че младо момиче му прави масаж когато той уж отива да каже на Епстийн, че вече не са приятели. Журналистката печели награди за интервюто, в което тя просто го оставя сам да си „изкопае гроба“, а след това прави и документален филм по темата. Кралица Елизабет Втора лиши сина си от всички титли и отговорности веднага щом интервюто излезе на бял свят.

Сериалът на HBO Max „Момичетата в автобуса“ ни разказва повече за задкулисните отношения на журналисти, които отразяват политически кампании в САЩ. Историята е вдъхновена от опита на сценаристката Ейми Чозик като политически репортер в предизборния автобус с множество кандидати за президент и мемоарната ѝ книга от 2018 г. „Chasing Hillary“. Четири журналистки са главните героини, които обикалят Америка с автобус, за да следят действията на предизборните кандидати. Сейди Маккарти е амбициозна и объркана, правила е грешки, консултира се със своя ментор и редактор, любовният ѝ живот е пълна каша и се опитва да е фокусирана върху работата си. В ролята ѝ виждаме Мелиса Беноист, която познаваме от сериали като „Веселие“ и „Супергърл“. „Силата, която героинята ми трябва да притежава е упоритостта да преследва истината“, казва Мелиса. „Аз не бих могла да се справя с тази професия, въобще не мога да съм обективна! Ще бъда толкова емоционално заплетена, ще се влюбя в почти всички кандидати и няма да стане“. А Наташа Бехнам е Лола – тя е журналист от новото поколение, или иначе казано политически създател на съдържание. Тя тепърва има много да учи за тази професия. „Лола не е просто инфлуенсър – тя е политически инфлуенсър, използва платформите и силата си, за да провокира дискусии и промяна“, споделя Наташа. „Смятам, че такива хора наистина са важни днес, аз самата получавам новините си от ТикТок и Инстаграм. Следя активисти и учители и така се информирам. Смятам, че те също търсят истината и имат сила.“

Журналисти филми за журналисти сериали за журналисти Мари Колвин Джейк Адълстийн Алекс Гарланд Емили Мейтлис Момичетата в автобуса