Защо посланието на един късометражен филм отеква толкова силно?

Иван Врамин

Едва ли има някой, който се съмнява в стойността на книгите като извор на познание. Те са онези едновременно крехки и притежаващи безкрайна сила тела, благодарение на които ние, хората, в продължение на хилядолетия сме предавали своя опит и културната си традиция. Как иначе бихме могли да се възползваме от целия натрупан технологичен и мисловен напредък на нашите предци? В своя дебютен късометражен филм „Книга за Хората“ (2021) младият режисьор и сценарист Владислав Лаков възпява тази светиня на човешкия ум. Гледаме филма онлайн в „Кинематограф“.

Страниците на историята се разгръщат на прага между семплата действителност и магическия реализъм и ни пренасят през последната седмица от летния стаж в затънтеното родно село на библиотекарката Славина (Моника Иванова), чиито вяра и идеализъм ще бъдат поставени пред сериозно изпитание. Тя ще трябва да се изправи срещу Димитрова (Ирен Кривошиева) – директорката на местната библиотека, която въплъщава в своя образ заблудата и корупцията както на идеологията, така и на целия бюрократичен механизъм. Лентата представя един светъл разказ за безкомпромисната вяра в идеалното, за обединението и литературата, които не само разкрасяват света, но и го изпълват със съкровен смисъл и превръщат живота в пълноценно и осъзнато пътешествие. Това, разбира се, е очевидно и от заглавието, но акцентът пада върху тях (книгите) като носители на морал, на дух и характер, на най-есенциалното за нас като вид. Те не са само хартиени корпуси на познанието, те са портали към забравени светове и чувствителности, към душите на вече заминалите си, към ценностите, надеждите и уроците на предходните поколения. Трудът по написването, нуждата от четенето и благотворното влияние, което книгите оказват, са доказателството, че си заслужава да се борим срещу разрушителните и егоистични сили, които могат да обземат човешката душа, те са бунтът срещу безсмислието и безличността.

„Книга за хората“ е свеж и забавен поглед върху литературата като светиня на индивидуалността, смелостта и силния характер, които тя втъкава в нас. Един филм за деструктивното въздействие на цензурата, за съзидателното начало и за несломимостта на хората, които вярват в познанието. С приятна доза хумор Владислав Лаков предлага един светъл, на моменти наивен, но все пак изключително хуманен поглед върху силата на словото и извечната му борба с несправедливостта, лицемерието и злобното невежество. 

Впечатление правят визуалните метафори, задвижени безупречно от оператора Ангел Балакчийски. Целият филм е заснет в село Братя Даскалови, а голяма част от участващите не са професионални актьори. Те са местните, които прекрасно и автентично пресъздават атмосферата на малкото населено място. Един летящ старт в авторското кино за Владислав Лаков. Гледайте сега.

Сценарий: Владислав Лаков | Режисьор: Владислав Лаков | Оператор: Ангел Балакчийски | Музика: Георги Стрезов | С участието на: Моника Иванова, Ирен Кривошиева, Марин Янев | Продукция: Хоумрън ЕООД – Владислав Лаков.