Една лична история за „Тил“ на Даниел Келман

Подготвях курс за Питер Брьогел Стари и трябваше да измисля ход: как да разкажа за неговото детство и юношество, при положение, че до нас не е достигнал нито един документ. Нищичко не знаем – нито в какво семейство е израснал, нито как се е обучавал… не знам дори къде и кога се е родил. Разбира се, написани са множество художествени биографии за художника: но там (що се отнася до детството и юношеството) всичко е измислица. И няма как да бъде иначе. Тогава – щом така и така трябва да „стъпя“ на въображаема история – реших да представя фрагменти от „Тил Уленшпигел“ на Шарл де Костер. Знаем, че Питер Брьогел се ражда някъде в края на 20-те години на XVII век; Тил (както ни казва де Костер) е роден през 1527 г. И нататък…

За да подготвя фрагменти от романа (фрагменти, които Ицко Финци чете за нашия курс), аз се зачетох за пореден път в „Тил Уленшпигел“ и… потънах. От детските ми години за мен това е една от най-важните книги, а Тил – един от главните световни трикстъри. Покрай работата по курса реших да посегна към още един „Тил“ – роман на Даниел Келман – отново за Уленшпигел, отново за кървавия XVII век. 

Оказа се, че Тил на Келман е родствен не само на Тил на де Костер, но и на странстващия веселяк Симплицисимус от романа на Гримелсхаузен, както и на лъжливото селянче с богата фантазия Баудолино на Умберто Еко.

Оказа се, че „Тил“ на Келман не е просто за кървавия XVII век, а е за нашето време. Но навярно именно така „работят“ всички велики книги – дават отговори на въпроси, свързани с днешния ден. А за мен романът на Келман е блестяща книга; текстът, към който така случайно (и снизходително) подходих, ми отвя главата.

***

Борхес ни казва, че в световната литература съществуват четири основни сюжета (всъщност те са три, като единият е с две разклонения): обсадата на града, странстванията на хитреца и самоубийството на бога. „Илиада“, „Одисея“ и „Новият Завет“ – да речем.

Както е в плутовските романи, „Тил“ на Келман не е просто странстващ хитрец и лъжец, той е преди всичко странстващ актьор, играч. Заобикалящата го реалност е ужасяваща (Германия по време на Тридесетгодишната война): отчаяние, жестокост (сляпа жестокост), безпомощност, ненавист, егоизъм… Как се държи фокусникът (син на магьосник) в тази безобразна действителност? Той прави чудеса. Защото чудото е единственият инструмент за възпитание. Нито с добро, нито с лошо – само с чудо. Защото чудото е единственият инструмент за възпитание. 

Статуя на Тил Ойленшпигел в Мьолн

Първият велик плутовски роман (или роман пикареска) е, разбира се, Евангелието. Главният герой (странстващият хитрец, плутът, трикстърът) не трябва да се мисли като мошеник, не, той е фокусник, пътуващ артист, учител. Той показва чудеса – превръща водата във вино, съживява мъртвите, прави така, че слепият да прогледне… И тълпата ахва, и тълпата разбира, че съществува нещо повече, че нейната правда не е окончателна. Чудото е основа на етиката, оказва се.

***

Това чудо и този странстващ провокатор – именно те са нужни днес, именно днес. Ето защо романът „Тил“ на Даниел Келман (в прекрасния превод на Жанина Драгостинова) е не просто блестяща книга, а крайно важна книга.