На живо от Кан

Един от най-величествените филмови фестивали се завърна в пълния си блясък и беше истинско удоволствие да се докоснеш до него. След една пандемична година, изпълнена с какви ли не емоции, артистичният директор Тиери Фремо посрещна гостите на фестивала с отворени обятия. Режисьорът Спайк Лий оглави журито на 74-тото издание и без да иска снощи обяви големия победител още в началото на вечерта.

“Титан” на Жулия Дукарно взе “Златна палма”. Това прави Дукарно втората жена, носител на приза, а историята й провокира полярни мнения. Ачервеният килим беше отново озарен от звезди като Джоди Фостър, Мат Деймън, Шарън Стоун, Розамунд Пайк, Тилда Суинтън, Тимъти Шаламе, Ейдриън Броуди, както и Мария Бакалова, Весела Казакова и Мина Милева, които представиха филма си “Жените наистина плачат”, селектиран в “Особен поглед”. Макар че за журналист да влезе в двореца на фестивала трябваха маски и доказателства, че не си преносител на коронавирус, успях да се разходя по килима, да отида на луксозно парти на яхта и да се срещна очи в очи с Марион Котияр.

Тя представи два филма, но първия беше именно този, открил фестивала – “Анет”. Музикална история с Адам Драйвър на режисьора Лео Каракс, получил приза за най-добър режисьор. Попитах я как се чувства да се завърне в Кан с такъв изключителен филм. “Страхотно е усещането, обичам този фестивал и съм щастлива да съм тук. Толкова обичам киното!”

Целият Лазурен бряг посреща гости с удоволствие, свързани или не с фестивала в Кан. Попадам на луксозно събитие на яхта в Монте Карло, където хора от различни индустрии се борят за едно по-добро бъдеще на човечеството. Зад това стоят креативните партньори Валентина Кастеяни-Куин, която от години прави филми с послания, както и Нерейдес де Бурбон – директор на моден бранд със съвсем
истинско артистократично потекло. В различните си инициативи двамата често работят с големи филмови звезди като Кейт Бланшет и Диего Бонета.

“Аристократизмът е начин на мислене,” споделя Нерейдес. “Да бъдеш благородник днес за мен означава да правиш нещо, което да оставя своя отпечатък, а не само да печелиш от това. Всички ни привличат красивите неща и това е логиката зад някои от инициативите на моята компания. Свикнал съм през годините да оставям следата си по света по възможно най- скромния начин и когато се запознах с Валентина преди няколко години, решихме да обединим усилията си и да направим нещо добро. Бих казал, че имам холистична бизнес визия – не се занимавам само с едно нещо и се опитваме да извадим винаги най-полезното.”

А Валентина допълва “идвам от Лос Анджелис и съм президент на Куин Студиос Ентъртейнмънт. Ние работим заедно с Нерейдес и продуцираме всякакви филми, както и се опитваме да помагаме за рационалното използване на природни ресурси по света. В Кан ще представим филма си “Поло”, който освен че звучи много елегантно, всъщност има именно тази социална мисия. Много се вълнуваме!”

Там се срещам и с един мъж, покорил света с танцувалните си умения преди 25 години, създател на невероятни спектакли и заслужил си прозвището “Lord of the Dance”. През 1996 година Майкъл Флетли има мечта, в която много малко хора вярват, но той успява да превърне изкуството си в шоу за милиони и фенове по целия свят. Режисьорският му дебют в киното “Blackbird”, в който си партнира с Ерик Робъртс, откри филмовия фестивал в Монако. “Беше трудна година за света, занимавайки се с танцувални шоута като Riverdance, всичко това много се отрази на танцьорите ми и въобще на шоубизнеса,” споделя ми той. “Хората имат нужда от повече радост в живота си!” Казвам му, че съм го гледала на сцена в София преди години. “Да, били сме в София, много е красиво. Снощи спечелих наградата за най-добър актьор в Монако, сбъдната мечта е за мен. Надявам се един ден да мога да направя филм в България.” Питам го какво е усещането да те наричат Господар на танца. Отговорът е с огромна усмивка и е “страхотно е, просто страхотно!” Разкази за Кан от първо лице, както и кои филми от селекцията ще видим на фестивала CineLibri, вижте във видеото и разговора с Жаклин Вагенщайн.