„Аномалията“ оглави класацията за продажби във Франция

Ерве льо Телие спечели „Гонкур“ през 2020 година.

"Аномалията“ на Ерве льо Телие бележи феноменален успех, съобщават издателите от "Галимар“. Последният тираж на романа достигна 1 милион екземпляра, а продажбите до момента възлизат на 900 000. В историята на наградата "Гонкур“ това е вторият най-продаван роман след "Любовникът“ на Маргьорит Дюрас за период от шест месеца. 

"Аномалията“ е осмият поред роман на Ерве льо Телие. Математик и журналист по образование с докторска степен по лингвистика, той изгрява на литературната сцена през 1984 година. Телие е член на международната литературна група Oulipo и неин четвърти президент. Носител е на Награда за любовен роман (2007) и Награда за черен хумор (2013). През 2020 г. беше удостоен с "Гонкур“ за "Аномалията“, спряган като неидентифициран литературен обект заради сложната си жанрова характеристика.

"Аномалията“ продължава да бъде номер 1 в списъка на най-продаваните заглавия във Франция. Правата за романа са продадени на водещи издатели в 36 страни, българското издание се очаква през есента на 2021 г. в превод на Росица Ташева. 

Предлагаме ви откъс от "Аномалията“.

ЦЕНТРОФУГАТА

10 март 2021

Източен бряг на САЩ, международни води

42°8ˈ50ˈˈ С 65°25ˈ9ˈˈ З

Всички леки полети си приличат. Всеки тежък полет е такъв по свой начин. Часът е 16,13, когато южно от Нова Скотия пред самолета на Ер Франс, полет 006 Париж-Ню Йорк, се изправя памукоподобната бариера на огромен кумулонимбус [1]. Облачният фронт се образува наистина бързо. Още е на четвърт летателен час, но се простира и на север, и на юг на стотици километри, има дъговидна форма и височина към 45 000 фута. Боинг 787, който се готви да започне снижение към Ню Йорк, няма как да го избегне и в пилотската кабина настъпва внезапно вълнение. Вторият пилот сравнява картите и показанията на метеорадара. Няма данни за широк и студен облачен фронт и Жид Фавро вече не е просто изненадан, а откровено разтревожен.

Непрозрачната сива стена, в горния си край огряна от слънцето и изпъстрена с всички цветове на дъгата, се носи към тях с луда скорост, поглъщайки алчно облачния пласт, който я захранва и поддържа. Командир Маркъл минава на честотата на Бостън, проверява датчиците, радарните изображения, които са оцветени в червено по протежението на 120 морски мили. Поклаща глава и оставя кафето си, когато Бостън започва да предава на неговата честота.

- До всички самолети. Тук Бостън контрол. Поради извънредна метеорологична обстановка на Източния бряг всички писти са затворени с изключение на JFK[2].От половин час насам не е извършено нито едно излитане от Източния бряг. Не успяхме да ви предупредим по-рано, тъй като ситуацията се развива прекалено бързо. JFK остава отворено за кацане.

- Бостън контрол, добър ден. Тук Ер Франс 006, полетно ниво три девет нула, наближаваме Кенебънк. Пред нас има чудовище. Искаме курс азимут три пет нула за следващите 80 мили.

- Ер Франс 006, тук Бостън контрол. Имате свобода на маневриране. Сега се свържете с Кенеди на 125.7. Бай-бай.

Маркъл прави гримаса и се взира в хоризонта, който се запушва от север на юг, неумолимо. За предпоследния му полет над Атлантическия небето му предлага незабравим спомен.

- До Кенеди подход от Ер Франс 006. Имаме достатъчно керосин, за да минем по протежението на облачния фронт и да завием на юг към Вашингтон.

Изщракване, после друг женски глас, по-сериозен. 

- Съжалявам, 006. Невъзможно. Обстановката остава същата далеч след Норфолк. В момента на юг е дори може би по-зле. Снижете се, когато можете, на едно осем нула и продължете към Кенебънк. Запазете параметрите.

Маркъл пак поклаща глава, прекъсва връзката, грабва свързания със салона микрофон и обявява на пътниците с успокоителен глас, отначало на английски, после на доста приличен френски:

- Говори бордовият командир. Моля незабавно да заемете местата си и да закопчаете предпазните си колани, както и да изключите електронните си устройства. Ще преминем през зона с много силна турбуленция. Повтарям: много силна турбуленция. Моля поставете чантите и лаптопите под седалките пред вас или на определените за това места. Не дръжте никакви течности при себе си и вдигнете подвижния плот. Бордовият персонал, моля погрижете се за безопасността на пътниците и на салона, след което незабавно си седнете на местата. Повтарям, след като се погрижите за безопасността на пътниците, веднага си седнете на местата.

Кумулонимбусът се приближава. Свръхклетъчен[3]е, но далеч не от класически тип. Не е самотна наковалня[4], която се изкачва до високата атмосфера, а са десетки и се сливат в тропопаузата[5]сякаш повдигани от невидима ръка. В океана корабите трябва да са заклещени в апокалиптична депресия.[6]Маркъл от двайсет години пилотира презокеански самолети, но досега не е виждал такова нещо. Това ще е най-малко бурята на годината. Облачните върхове достигат 16 км височина. Той би могъл да опита да се вмъкне между два от тях, но това ще означава да налети на следващия. На метеорадара сега е изобразена дълга полегата червена линия – стена от вода и лед.

- Видя ли с каква скорост нараства? – тревожи се Жид. – Като стигнем до страничната му стена, ще ни удари едно отвесно течение, не ти е работа. Никога няма да го преминем.

Жид е прав да се тревожи, казва си Маркъл, въпреки че е летял само една година на трансатлантически и три на далечни полети. Отново включва микрофона и заговорва на пасажерите с игрив и лековат тон: 

Hellofolks, тук командир Маркъл. Отново ви приканвам да останете седнали, да затегнете коланите си, да проверите тези на седналите до вас деца. Повтарям, изгасете електронните си устройства. Много е възможно да попаднем във въздушна яма още в следващата минута. Към бордовия персонал: ако безопасността е осигурена, седнете си по местата веднага… Очаквам потвърждение от ваша страна.

- Безопасността осигурена, потвърдено – обявява шефката на бордовия персонал.

- ОК, може да стане впечатляващо и съм сигурен, че ще си го спомняте, но ви уверявам, че ако добре затегнете коланите, няма никаква опасност. За тези, които обичат панаирите и влакчетата на ужа…

Внезапно, още преди да стигне края на топлия фронт, боингът навлиза във въздушна яма – въздушните пластове разменят местата си и самолетът пропада. Въпреки че вратата на пилотската кабина е изолирана, Маркъл и Фавро имат чувството, че чуват ужасените викове на пътниците.

В продължение на десет безкрайни секунди самолетът е в състояние на свободно падане, после се врязва в кумулонимбуса на най-лошото място, на югозапад от колоната, при което опасно се накланя под ъгъл от трийсет градуса, наложен му от системата за подпомагане, поела щафетата от ръчното управление. Завъртат го вихровите течения на облака, светлините в кокпита се запалват, защото навън е нощ, катраненочерна нощ, чува се оглушително трополене – стотици огромни градови зърна обстрелват илюминаторите, тук-там оставяйки следа по бронираното стъкло. Няколко мига, които изглеждат безкрайни, после, въпреки поривите на бурята, боингът успява да попадне във възходящото топло течение и да възстанови малко от подемната си сила. За да се озове отново в голямата осмица на влакчето на ужасите.

Завързан на стола си, Маркъл включва двата двигателя на "Дженеръл електрик“ на максимален режим, защото, да му се не види, що за гадост е това, шибан Бермудски триъгълник, става за полет Рио-Мадрид, някъде около екватора, но каква работа има насред Северния атлантик? Мамка му, толкова е тъпо, разполагаме с най-мощните парогенератори, с изумително гъвкави крила, няма сега да се счупим на две като някакъв умален модел, в никакъв случай. На симулатора сме се измъквали десетки пъти, с повредени двигатели, разхерметизация, бъгнат компютър, по дяволите, остава сега, в реални условия да вземем да се разбием. Маркъл не мисли за децата си, нито за жена си, възможно е дори пилотите да умират, без да са имали време да видят живота си като на филмова лента, Маркъл освен това не се и сеща за пътниците, опитва се само да спаси огромния боинг, толкова тежък, толкова тромав, затова повтаря заучените жестове, многократно повтаряни и повтаряни, доверява се на рефлексите си и на двайсетте си години опит. Ала все пак, добре се е насадил.

Разтърсвани, разклащани, мъртвешки бледи, Маркъл и Фавро се съсредоточават върху инструментите, сражават се с бурята, впоследствие ще научат, че е била най-страшната и най-внезапната през последните десет години, индикаторът на лявата турбина сочи загуба на мощност 15%, но силното електрично поле предизвиква смущения в бордовата електроника. В крайна сметка, в тази буря самолетът все пак устоява, задържа се горе-долу в хоризонтално положение, накрая се стабилизира и въпреки че градушката не отслабва, а повърхността на предното стъкло е осеяна с драскотини, във вътрешността му няма никаква будеща тревога пукнатина.

Щом тресенето понамалява, Маркъл се обръща към пътниците. Въпреки оглушителния шум, който цари в салона, той се опитва да не вика.

Sorryfolksза турбуленцията. Ще трябва да продължим пътя си към Ню Йорк, като преминем през кумулонимбуса, и ще останем в тази центрофуга поне…

Внезапно в кокпита изгрява ослепително слънце, боингът рязко набира скорост, отново настъпва тишина, пертурбациите остават зад тях.

Маркъл изумен проверява контролните уреди. Те до един са извън строя, а самолетът лети спокойно, с равномерно бучене. Въпреки шеметното пропадане само преди пет минути, индикаторът отново показва 39 000 фута височина, метеорадарът отказва да сигнализира за каквато и да е пертурбация и видимият курс е две шест нула. Маркъл отново се обръща към пътниците по интерфона.

- Както сами сте установили, току-що излязохме от облака без много поражения. Моля, останете по местата си до нови указания и не включвайте електронните си устройства. Бордови персонал, можете да откопчаете коланите. Благодаря. Докладвайте за положението в салона, моля.

Маркъл изключва микрофона и набира на транспондера кода за спешни случай 7  700. Слага си каската и се обажда на Кенеди подход.

- Мейдей, мейдей, мейдей, Кенеди подход, тук Ер Франс 006. Преминахме през зона на турбулентност и силно обледяване, нямаме ранени, но не разполагаме с никакви уреди, не можем да определим нито височината, нито скоростта, радарът е вън от строя, предното стъкло е много повредено.

От контролната кула Кенеди се разнася вече мъжки, учуден глас.

- Мейдей прието, Ер Франс 006. Можете ли да потвърдите код на транспондера 7 700?

- Ню Йорк, тук Ер Франс 006, потвърждавам код 7 700.

Гласът, в който звучи дълбоко недоумение, повтаря:

- Ер Франс, тук Кенеди подход. Потвърдете транспондер на 7 700. Ер Франс 006 ли сте?

- Потвърждавам, Ер Франс 006, мейдей, транспондер на 7 700, преминахме през голям градоносен облак, предното стъкло е напукано, радарният купол със сигурност е пробит.

За някакви дълги мигове връзката прекъсва.

Маркъл се обръща към Фавро, изумен. Три пъти е подал кода на транспондера, а Кенеди все още не успяват да ги идентифицират. Внезапно връзката се възстановява. Този път е женски глас, но не толкова напевен, колкото първия път. Нито толкова любезен.

- Ер Франс 006 мейдей, тук Кенеди подход, Въздушен контрол. Съобщете името на бордовия командир, моля.

Маркъл зяпва. Никога през цялата му кариера контрольор не е питал за името на пилота.

- Ер Франс 006 мейдей, тук Кенеди подход. Повтарям: съобщете кой е офицерът на командния пулт, моля. 

[1]Или купесто-дъждовен облак. – Б. пр.

[2]Международно летище Джон Ф. Кенеди. – Б. пр. 

[3]Клетката или огнището е основният съставен елемент на купесто-дъждовните облаци. – Б. пр.

[4]Плоският връх на облака има формата на наковалня. – Б. пр.

[5]Границата между тропосферата и стратосферата. – Б. пр.

[6]Област с ниско атмосферно налягане. – Б. пр.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция