Отиде си Иржи Менцел

Иржи Менцел е чешки кино и театрален режисьор, актьор и сценарист, носител на награда "Оскар“ за чуждоезичен филм през 1968 г. за "Строго охранявани влакове“. Филмите му често съчетават хуманистичен поглед към света със сарказъм и провокативна кинематография. Голяма част от тях са адаптирани по творби на чешките писатели Бохумил Храбал и Владислав Ванчура.

Менцел е от онова поколение режисьори, което се причислява към Чехословашката нова вълна. Самият той става световноизвестен през 1967 г., когато печели наградата на Академията за най-добър чуждоезичен филм, а през 1985 г. отново е номиниран за филма си "Селце мое, централно“.

"Не бяхме никакво сдружение, събрано под знака на едни и същи теоретични възгледи, никой от нас нямаше куража, нито желание да формулира това, което ни сближава.“

Чешката нова вълна не е хомогенно движение с обща програма. Според Менцел единственото нещо, което ги обединява е не че са си поставяли общи цели и задачи – а това че харесват едно и също кино. Най-популярната екранизация на Менцел, която се причислява към Чешката нова вълна е филмът от 1966 г. "Строго охранявани влакове“.

През 1968 г. на гости го кани Морис Ергас, дясната ръка на Карло Понти, и му съобщава, че "Строго охранявани влакове“ ще бъде разпространен по кината в САЩ и номиниран за "Оскар“. Менцел обаче приема по-възторжено заминаването си за САЩ отколкото номинацията. Според тогавашния регламент, който претендира за номинация в категорията чуждоезичен филм, преди това трябва да е показван по кината в Америка. Тук много важна роля има и американския разпространител и до голяма степен номинацията зависи от него.

"За да спечеля лотарията за "Оскар“ ми помогнаха две обстоятелства. Първото бе, че моите колеги и съмишленици Кадар, Форман, Хитилова, Немец бяха създали редица добри филми, които отвориха вратите към света на чешкото кино…Второто обстоятелство бе, че по онова време италианците имаха силно влияние в американското кино и дистрибуция. Тази година Понти нямаше по-подходящ филм, който да предложи на Академията от "Строго охранявани влакове“.

За Америка Менцел тръгва само с абитуриентския си костюм в багажа, та се налага Ергас да му купи смокинг от Рим. Научават, че филмът е официално номиниран по време на полета и на летището в Америка ги чакат журналисти. Три месеца обикалят кината в Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, където представят филма. По време на цялото си пътуване в Америка, Менцел има проблем с комуникацията, тъй като не говори английски.

Там на рождения му ден организират обяд в негова чест в сградата на Режисьорската гилдия, на който присъстват Били Уайлдър, Делбърт Ман, Кинг Видор и други популярни режисьори. Менцел се чувства изключително неловко, защото само бил чувал имената им и до този момент, но никога не е имал досег до филмите им. Техни филми по това време в Чехословакия не се прожектират, а американското кино е рядко преподавано дори във ФАМУ. Подобна история има и по време на срещата си с Хичкок, който му разказвал истории от снимките на неговите филми, но Менцел е запознат само с "Ребека“.

След успеха на "Строго охранявани влакове“ от Universal му предлагат да остане две години в Америка, където компанията се ангажира да му предостави жилище и да му помогне в търсенето на сюжет за следващия му филм. Менцел отказва примамливото предложение, защото по това време в Прага вече са се строят декори за новия му филм. И така до американска мечта не се стига.

Основното събитие, което отвежда Менцел в САЩ обаче – церемонията по връчването на "Оскарите“, е отложено с два дни заради убийството на Мартин Лутър Кинг.

Когато идва време за обявяването на победителя в категорията става гаф.

"Дани Кей глупакът на сцената, който държеше в ръцете си плика с името на отличения филм, присви очи към бумагата, която бе измъкнал от плика и обяви на микрофона: The winner is – Yogoslav film – Саша Петрович, който бе номиниран за фантастичния си филм Срещал съм и щастливи цигани се надигна от креслото, а Дани Кей продължи "Closely Watched Trains“, Саша се срути в креслото и щеше да получи инфаркт.“

После се оказва, че всъщност Дани Кей нищо не е сбъркал, а изречението за Югославия се чува от репродукторите.

Последното гостуване в България на Иржи Менцел беше през 2016 година в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri, когато беше прожектиран и филма "Обслужвал съм английския крал" с Иван Бърнев. Тогава Менцел представи книгата си "Капризни години". 

Режисьорът почина на 82 години.