Къде артистът JR откри надежда

JR Art

Френският визуален артист и фотограф JR e oт хората, които чрез таланта си променят средата, в която живеем. Със сигурност сте попадали на работата му - преди година облепи пространството пред Лувъра, за да създаде оптическа илюзия; изпрати картонена фигура на Анес Варда в небето и снима филм за нея; нелегално постави огромна снимка на дете на границата между САЩ и Мексико и още, и още... 

2018

Преди броени дни JR беше поканен да направи корицата на тазгодишното специално издание на сп. TIME брой 100. Това не е първата негова корица за Time - през 2018 година заедно със списанието JR реализира мащабен проект, посветен на темата за притежание на оръжие в САЩ. Този път артистът отново залага, но не самоцелно, на мащаба на творбата - истински стрийт арт на парижка улица, изобразяващ човек, гледащ с едно око през прозореца. Според JR по време на пандемия и изолация всички сме принудени да гледаме света именно по този начин.

Всеки по света може да види и да разбере точно този стрийт арт. Това е анонимен човек, който гледа през прозореца с очи, пълни с надежда, питайки се какво се случва навън.

JR прекарва известно време, търсейки точното място, на което да създаде творбата си. Твърди, че пешеходната пътека е универсален знак, който символизира именно преминаването, минаването от едно място към друго - нещо, което днес ни е забранено. Открива перфектното "платно" за действие в тиха уличка в Париж и за по-малко от половин час е готов. Разбира се, предвид ситуацията пропуска, случайно или не, официалния начин за получаване на разрешение и действа по любимия си незаконен и таен път. Малко преди зазоряване, когато JR може да остане насаме със себе си.

 

В зависимост от ситуацията, в която се намирате, това изображение има различно значение. Ако ходите на работа, ако изобщо не излизате или пък ако ви се налага да сте в болницата всеки ден - контекстът определя как ще възприемете този поглед. За мен е поглед, задаващ въпрос. А именно - кога светът ще се завърне.

JR ни припомня, че именно артистите са тези, които трябва да останат утописти. Светът е пълен с толкова много песимисти. А онова, от което наистина имаме нужда, е да виждаме по-добър свят.

 

Процесът на работа може да проследите тук: