Фоторафиите на ангела Джесика Ланг

Изложбата „Магистрала 61“ ни качва на крилете на желанието. И ни отвежда много далеч.

"Винаги съм я наричал Ланж, за да звучи като ангел на френски, защото Джесика беше истински ангел във времето, в което открихме и себе си, и Париж, и фотографията. Винаги заедно във всичко!“, си спомня за голямата си любов от края на 60-те години на миналия век мексиканският фотограф Пако Гранде.

Запознава се с любимата актриса и за кратко любовна муза на Боб Фос, когато тя е само на 16 години, а той на 24. Джесика Ланг е красавица, родена в семейството на американска домакиня с фински корени, от която наследява красотата и артистичността си. Записва курс по фотография, в който среща и родения в Мексико Пако Гранде, който признава, че посещавал сбирките, защото "чух че в курса има много красиво момиче. Джесика беше изключително красива и много талантлива. Влюбих се от пръв поглед, предложих й пръстен и билет до Париж, където живяхме осем години. Там открихме и усвоихме до съвършенството таланта да живееш, да общуваш, да споделяш, а смея да твърдя, че там Джесика откри и своя стил и почерк като фотограф!“

43 години след френското приключение на Джесика Ланг и Пако Гранде остава ароматът на френско вино, ценните архиви с кадри, заснети и от двамата и спомена за една красива осем годишна любов. След Пако Гранде, и киното открива красотата и таланта на момичето от Минесота, което става момиче на Кинг Конг, на Боб Фос, на Михаил Баришников и Сам Шепард. Много промени в личен и професионален план съпътстват цялата й кариера в киното и театъра. Запазеният й знак са винаги много емоционалните и леко обръкани героини – като красавицата в "Тутси“, актрисата Франсис Фармър във "Франсис“, скучаещата домакиня в "Синьо небе“, за който получава "Оскар“ през 1994-а, и телевизионния сериал "Американска хорър история“.

И докато в киното и театъра винаги приковава поглед в разклатените от живота и съдбата персонажи, във фотографията оставя вярна на интуицията си да следва събитията, миговете, хората, откритията. 

Такава е и новата й фотографска изложба, която гостува на галерия Howard Greenberg в Ню Йорк до 18 януари 2020-а.

"Избрах заглавието да бъде "Магистрала 61“, защото фотографиите, включени в тази изложба са хроника на това, което остави и нова, което изчезва в живота. Тази магистрала, дълга около 2 400 км има много, много спомени. Аз улових една малка част от тях!“, коментира по повод изложбата си американската актриса. Изборът на тема, около която да гравитира цялата експозиция, не е случаен. Магистралата преминава около родния град на Джесика Ланг, който се намира в северна Минесота се спуска до Ню Орлийнс. 

"Фотографията е основата на киното, защото освен всичко останало, е много самотно и уединено приключение. Като писането и рисуването – това са все неща, които можеш да правиш най-добре, когато си сам. Актьорството е друго нещо. Тогава зависиш от формата, от сценария, от режисьора, от всеки малък компонент, който задвижва тази машина.“

Въпреки че никога през годините не се отказва от фотографията и никога не пропуска качествените събития и изложби в тази посока, Джесика Ланг започва да се занимава сериозно с това през 1990-а, когато получава подарък от съпруга си, покойният американски писател, сценарист и актьор Сам Шепърд, камера "Лайка“ за рождения си ден.

И макар критиците да откриват във фотографиите й влиянието на две легенди като Робърт Франк и Уилям Егелстън, Джесика Ланг признава в интервю за вестник "Ню Йорк таймс“, че големият й учител е всъщност чешкия фотограф Йозеф Куделка.

"Никога не рамкирам, онова, което снимам, преди да го заснема. Вярвам в репортажния момент, в улавянето на реалността такава, каквато е. Като разказване на една история – без намеса и контрол!“

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция