Международният Букър за Олга Токарчук

Олга Токарчук остава лоялна към какофонията и дисонанса

Една от най-обичаните в Полша и по света, превеждана на много езици белетристка Олга Токарчук получи престижната награда Международен Букър, която се присъжда за книга, преведена във Великобритания. След като остана в окончателния "кратък” списък с книгата си "Бегуни” (английско заглавие Flights), заедно с южнокорейката Хан Канг, лауреатка на наградата за 1916 г., Ласло Краснахоркай от Унгария и още четирима писатели, Токарчук и преводачката Дженифър  Крофт се окичиха с прочутата награда и ще си разделят паричната й стойност от 50 000 паунда. Международната награда Ман Букър е учредена през 2005 г. и се различава от основния приз със същото име, който обаче се връчва ежегодно за роман, написан на английски. Изкушавам се да цитирам част от обосновката на журито: "Влюбихме се в повествованието, което прелива от остроумие и жизнерадостна пакостливост към истинска емоционална плътност […] Темите за номадския начин на живот, който водим в съвременния свят, неугасващото ни желание да си съберем багажа и да поемем на път, независимо дали си тръгваме от връзка, или пътуваме към друга страна, както и физическите предели и тленността на човешкото тяло, което винаги ни тегли към земята, се сблъскват в необикновените истории на Токарчук.”

Тази забележителна книга, според доста критици най-добрата и най-оригиналната на писателката, е преведена на български още през 2009 г., след като получи престижната полска награда "Нике” през 2008-а (Превод Силвия Борисова, изд. "Весела Люцканова“). Бегуни, или странници, са староверци от 17-и век, изповядвали вярата, че всичко е в теб самия и уседналият живот носи зло. Според тях единственият начин за спасение е пътуването, движението. Отричали официалната религия и странствали подир Христос. 

Самата Токарчук казва: "Тази книга се стреми да бъде лоялна към какофонията и дисонанса в нашето опознаване на света и в опита от това опознаване, към невъзможността той да бъде униформизиран, към неговия хаос, разпадането и създаването на нови конфигурации. В нея аз съм вярна на перифериите, не недоизказаните и неясни пространства.” Пространства древни и съвременни, географски и екзистенциални, дори биологически.Заедно с това обаче една друга тема върви през книгата – препарирането; тоест, срещу шеметното движение застава най-мъртвото не-движение.

The Financial Times нарече творбата "философска приказка в нашите неистови времена”. Напълно заслужено, защото Олга Токарчук е майстор на митичното писане, истински и стойностен постмодерн.

 Силвия Борисова

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция