Кралица Кейт Бланшет

Актрисата навършва 50 години днес.

Седем номинации за Оскар, неподражаем талант, великолепни роли в Елизабет, Авиаторът, Вавилон, Странният случай с Бенджъмин Бътън, Син Жасмин, Каръл, изключително присъствие и, да, спираща дъха красота. Порцелановата актриса, която днес навършва 50 години, впечатлява не само с актьорските си превъплъщения, но и с безупречния подбор на роли в годините. И тоталната, абсолютна метаморфоза, която постига всеки път.

Избрахме да представим откъси от разговор между Кейт Бланшет и друга богиня - Джулия Робъртс. Идеята е на сп. Interview, поводът - защо трябва да има повод, когато и двете са толкова добри?

Джулия Робъртс: Здравей, кралице Кейт.

Кейт Бланшет: Здравей, телевизионна звезда такава! Искаш ли да знаеш нещо? Току-що гледахме Ben Is Back, плаках още на петата минута, а след това, с тотално отвеян мозък, в главата ми сякаш звънна аларма: Кой ден сме днес? Трябва да говоря с тази актриса!

Робъртс: Искаш да си говорим за отвяване на мозъци? Имах най-лудия ден. Събудих се болна, бях в Спешното за час и половина с приятел на сина ми, който си наряза крака, докато сърфираше. Има осем шева.

Бланшет: Ти си добър приятел. Аз току-що изпих половин бутилка червено вино след ден, пълен с предизвикателства, по време на репетициите на пиесата When We Have Sufficiently Tortured Each Other. Когато остаряваш, актьорството става все по-унизително. Когато бях млада, се чудех защо възрастните актьори не спират да говорят за напускане. Сега разбирам - просто искат да запазят връзка с последните остатъци на здрав разум. Колкото повече години минават, толкова се чудя дали искам да се отдам на шаманския край на тази професия и да полудея напълно. Крал Лир е краят на спектъра на това, което правим, нали? Непрекъснато си мисля: Това ли е посоката, която искам да поема, или искам да живея истински живот?

Робъртс: Хубавото при театъра е, че никога го няма онзи "край, това беше", момент. Алхимията се случва всяка вечер.

Бланшет: И аз определено обичам тази алхимия като зрител, в публиката.

Робъртс: За какво мислиш в момента?

Бланшет: Дали радикалните идеи наистина съществуват. Обикалям музеи и галерии, но те обикновено са насочени към публики, които имат достатъчно време да потънат в тази тишина. Има огромни маси от хора, които нямат това време, защото работят две или три неща едновременно. Но ми харесват абстрактните идеи. Свикнали сме с готови структури, сякаш са форми за сладки, но има идеи, които просто не пасват в нещо, направено по калъп. Затова мисля, че работата ми с визуални артисти и хореографи в момента е по-удовлетворяваща.

Робъртс: За човек като теб, може би има връзка с факта, че си направила толкова много неща. При това на толкова невероятно високо ниво на креативност.

Бланшет: Може би просто е време да спра.

Робъртс: Спри да го казваш.

Бланшет: Наистина е така. Трябва да съм на сцената по бельо, отново, и си мисля: Защо? Защо просто не храня кокошките и не чета Пруст? Стои на рафта пред мен в момента. Всички тези томове, които съм си купила и не съм прочела. Защо не избирам тях? Защо все още си причинявам тази професия? Ти защо правиш филми?

Робъртс: Просто ми се обаждат.

Бланшет: Не е ли това отговор на нечия друга идея и представа за това какво можеш да бъдеш?

Робъртс: Мисля, че първият път, в който работихме с Дани, съпругът ми, след като се оженихме, беше и първият, в който внезапно си помислих: О, Господи, това, което правя е толкова глупаво. Наричам се с различни имена. Нося дрехите на друг човек. На практика се преструвам. И никога не го бях осъзнавала, докато не започнах да го правя пред съпруга си, задавайки си въпроса: Какво ли мисли той?

Бланшет: Когато имаш живот, който е богато и наситено изживян, започваш да си задаваш въпроса: Трябва ли наистина да си представям, че живея тези чужди животи, че ми се случват тези други преживявания? Когато си живял истински, можеш винаги да черпиш от собствените си преживявания. Това правят жени като Рейчъл Къск и Маги Нелсън в писането си. И там открих Бернадет. 

Робъртс: И все пак предпочиташ да стоиш у дома и да храниш кокошките.

Бланшет: Аз съм доста щастлива да бъда у дома, да гледам непрочетения Пруст и да храня прасетата си. Бях вегетарианка години наред, а мъжът ми искаше да си вземем прасета. Казах му, че ще го направим, при едно условие: ако кажем на децата, че наденичките и беконът, които ядем, са от нашите прасета. Кръстихме ги Бенсън и Хеджис.

Робъртс: Не можеш да дадеш име на нещо, което ще убиеш. Това е правило номер едно на фермерите.

Бланшет: (Смее се.)

Робъртс: И сега са във фризера. 

Робъртс: Какви роли автоматично отказваш?

Бланшет: Когато чувствам, че всичко е предъвкана версия на нещо, което съм правила, като реклама за маргарин, тогава, когато агенцията си мисли, че ако нещо е работило преди, ще работи и сега. След като изиграх Елизабет, получих един тон предложения за роли, които бяха част от същата история, но просто с различни костюми. Нямаше потенциал за откриване на нищо ново. Никакъв риск.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт