Блестящият Гетсби

 "Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд е вечен лъскав символ за т.нар. “ера на джаза”. Историята бързо печели слава на писателя и дори му създава трудности при писането на текстове след това, защото всички очакват от него отново бляскави момичета и богати момчета, които да ги обичат. Още когато авторът се захваща с романа на живота си, той казва:

Решил съм да напиша нещо различно - нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено.

И определено успява. Произведението и до днес не спира да вдъхновява режисьори, клубни тематични партита, модни линии. Атмосферата от романа се е превърнала в еталон за стил, красота и блестящ живот. Романът има 5 екранни прочита (1926, 1949, 1974, 2000, 2013), които пресъздават всичката любов и красота, но някои символи и теми остават незасегнати...

През 1974 г. Джак Клейтън прави филмова адаптация с главни роли, поверени на Робърт Редфорд (Гетсби) и Миа Фароу (Дейзи). През 2013 г. Баз Лурман създава изцяло нов и модернистичен екранен прочит на култовия роман с участието на Леонардо Ди Каприо (Гетсби) и Кери Мълигън (Дейзи). Винаги ще си спомням колко скептична бях, когато чух, че в саундтрака на късната адаптация звучат Jay Z и Lana Del Rey. По-късно преодолях предразсъдъците си. Никога не са добра идея. И се влюбих безпощадно и в Лео, и в Кери. И до днес ми се струва, че те са по-добрата екранна двойка.

Адаптирането на култов роман е огромна отговорност. Често на литературните текстове се предава по-голяма ценност, която романтизира хартиеното произведение. Вторични творби като адаптациите са маргинализирани и почти винаги много строго съдени и оценявани спрямо литературния текст.

Разбира се, един роман почти винаги има няколко сюжетни линии, които да се преплитат. Текстът може да изобилства от ретроспекции, описания и метафори. Литературата не е заклещена във времева рамка. Киното е. Дори и по-дългите стандартни филми все пак рядко са повече от 150 минути. Това със сигурност кара режисьора да премахне огромна част от детайлите. Идеален пример за това са филмовите адаптации на “Ана Каренина”. Почти всички се фокусират върху Ана, Каренин и Вронски. Подробностите за живота на Левин почти отсъстват, а в действителност са около ⅔ от романа. Генералният проблем при оценка на адаптация е, когато иде реч за поглед върху каноничен роман, който с времето е натрупал обем от коментари и огромна читателска публика, която познава сюжета в детайл. 

Без абсолютно никакво съмнение, такъв е случаят и с "Великият Гетсби”. Адаптациите имат право да стъпват встрани от текста. В крайна сметка, филмът като продукт е различен от литературния текст. Пътят от белия лист към големия екран е осеян с интерпретации и аудиторията не бива да се страхува от това. И нали не допускаме, че е възможно всеки интерпретатор да подбере абсолютно едни и същи фрагменти като ключови, за да бъде публиката щастлива? 

Всички опити "Великият Гетсби” да бъде пресъздаден на голям екран успяват да уловят основните сюжетни линии в романа, но все пак незнайно поради каква причина, някои от фундаменталните послания, които отправя към читателя Франсис Скот Фицджералд, са пропуснати. Преди всичко романът е произведение за Америка и бляновете по големите мечти, за капаните на лесния и блестящ живот. Нито една адаптация, обаче, не засяга тези проблеми. 

Става ли ясно в дълбочина какъв точно е символът на зелената светлина, например? Освен че е знак за романтичната представа на любимата Дейзи и отсрещната ѝ къща?

Всъщност зелената светлина е символ и на парите, както и на цялата идея за американската мечта. Появява се още в края на първа глава и то преди Ник изобщо да е срещнал Джей. Зелената светлина е признак за живот и надежда, че Дейзи е отсреща. Гетсби винаги може нощем да наблюдава блещукащата светлина.

Блясъкът на отсрещния док символизира вероятността миналото да бъде претворено. И още от тази първа поява на светлината до последната страница на книгата Гетсби ще се бори за това, в което вярва, назована е като “златно момиче” и “блестяща като сребро”. В по-широк смисъл всичко това е олицетворение на голямата американска мечта, която почти не е засегната като тематика във филмите. Романът изследва това дали идеята за американската мечта изобщо е истина.

Разбира се, Гетсби е успял да се докосне до нея, протягайки ръката си към голямото богатство. Макар и миналото му да е мъгливо, той е успял да се придвижи от най-ниското стъпало до блестящия връх. Но горе на върха винаги е самотно… и всъщност реализирането на американската мечта е също толкова неизпълнимо, колкото и достигането на зелената светлина, която макар и да е от другата страна на водата, остава все така далечна. Епизодът с катастрофата е съвършена метафора на това какви са резултатите от дивото преследване на лесните пари. Представителите на “ниската класа” - Гетсби (все пак в миналото си е бил бедно момче, което е постигнало богатството си по съмнителен път), Миртъл (любовницата на Том) и Джордж умират. А онези, родени сред елита, Ник, Дейзи и Том оцеляват... Зеленото е и младостта и наивността. Безвъзвратно изгубеното минало, което никога никой не може да си върне. 

Като минус на всички адаптации се появява и невидимият персонаж, който всъщност би могъл да спъне всеки един екранен прочит. А именно илюзията. Лъскавият свят на Гетсби почива изцяло на идеалите и илюзията. Тя винаги съществува само и единствено в нечие съзнание. И опитите да се визуализира нещо, което по презумпция не трябва да има реален образ, малко или много винаги биха будили смесени чувства…

Макар и неизбежно да сравняваме литературното произведение с филмовото, то все пак трябва да ги разглеждаме и като независими една от друга истории, без да съдим режисьорите за решенията.

"Великият Гетсби” е роман, който е почти толкова недостъпен за преразказ, колкото и зелената светлина на отсрещния док, но все пак филмовите прочити от 1974 и от 2013 г. са добри интерпретации на историята, създадена от Ф. С. Фицджералд.