Maлка музика за големи моменти vol.7

Мисля си, че Стефан Вълдобрев има най-прекрасните фенове. Защото с музиката, ролите и думите си успя да привлече към света си най-доброто и истинското от няколко поколения. Слушаме го през зимата, когато мечтаем за море, през лятото, когато целият живот се свежда до безкрайността на синьото в очите и тогава, когато обичаме. Каква по-голяма награда за един артист от това да умее така фино да утешава и усмихва?

Получавам отговор на въпроса "кой е саундтракът на дните ти" през малките часове на нощта, когато всичко ни се струва по-интересно, а душата ни сякаш има нужда да се нахрани с нещо красиво и да отпътува надалеч. Изборът на Вълдобрев прилича на него самия и, честно казано, не ме изненадва. Препоръчваме да се слуша на слушалки, с широко отворени очи и сърце, готово за път.

Lacrimosa от Requiem For My Friend. Збигнев Прайснер винаги е бил в десятката на любимите ми филмови композитори, а аз обичам да си пускам музика за филми от всякакъв жанр. Това произведение не е писано специално за кино (въпреки че са му оформяли контурите заедно с К. Киешловски за някакъв бъдещ техен проект), но пък е най-използваната напоследък творба на Прайснер за филмови саундтраци навсякъде по света. Извънземна работа - слушаш, не мигаш и се дивиш.

Чуй любимите парчета на Велислав Павлов тук, а повече за предстоящия концерт на "Обичайните заподозрени" можеш да намериш ето тук.