Невиждани цветни снимки на Вивиан Майер

Вивиан Майер е скритото съкровище на фотографията. Родена през 1926 година, тя прави над 100 000 снимки, чиито негативи са непроявени до момента, в който творчеството ѝ бива "открито" през 2007 година. Повод за това са финансовите затруднения, които Вивиан изпитва точно по това време. Тя продава почти всички вещи, които има, на безценица. Две години по-късно си отива от този свят в момента, в който фотографиите ѝ започват да циркулират из интернет пространството, благодарение на купувачите, натъкнали се на истинско фотографско бижу. През 2010 година снимките ѝ са изложени в едни от най-престижните музеи и галерии, а скоро след това животът ѝ е разказан и в документален филм на име Finding Vivian Maier. И докато легендата около самата Вивиан все още остава неразкрита, изненадите в творчески аспект не липсват. Майер е призната като една от най-добрите в черно-бялата фотография, но преди няколко гидни бяха открити и изключителни цветни снимки, носещи неповторимия и неподправен почерк на един от най-фините визуални разказвачи на нашето време.

Вивиан Майер е майстор в документирането на уличния живот в Чикаго и Ню Йорк, но истински фурор предизвикват автопортретите ѝ, проследяващи живота ѝ в периода 1950-1980 година. Въпреки това критиците определят новооткритите ѝ цветни снимки като "поезия на младата фотография". Вивиан е майстор в това да улови и най-тънките човешки жестове, най-деликатните черти на лицето, най-скритите мисли, изразени само чрез поглед... Съкровищница, затворена в шкаф. Какво ли щеше да се случи с Вивиан, ако талантът ѝ беше открит по-рано? 

Като душа, лутаща се между Париж, Ню Йорк и Чикаго, където прекарва и по-голямата част от живота си, работейки като детегледачка, Вивиан остава абсолютно вярна на анонимността и единственото, което я вълнува, е това да документира света около себе си. Сив, весел, тъжен, странен, счупен, такъв, какъвто тя го вижда. Освен с фотография, Вивиан прави и домашни експериментални документални филми, както и аудио записи. Силно вярва, че

Нищо не трае вечно. Трябва да освободим място за другите. Колело е. Качваш се... и след това стигаш до края. А после някой друг има същата възможност да стигне до края... и все така.

Често Вивиан е сравнявана с героинята на Мери Попинз, тъй като успява да отгледа с майчинска грижа и много любов цели три момчета в семейството, в което работи като детегледачка. Обожавала неделните разходки из ягодовите полета и единственото, което изисквала от момчетата, било да бъдат любопитни и никога да не спират с изненадите... Именно те са до нея и през последните години от живота ѝ, когато тя е на прага на бедността. Наемат ѝ апартамент, помагат ѝ с разходите, но никога не са предполагали за онези над 100 000 снимки, които Вивиан крие...

Свободният дух на Вивиан и липсата на семейство още от малка я карат да изгради вътрешна бариера с останалия свят. Но това не ѝ пречи да го разказва, нито пък да запазва най-красивите мигове, който успява невидимо и елегантно да "открадне". Налични са доказателства за неини пътувания до Канада, Африка, Южна Америка, Европа, Азия. Винаги сама, винаги с камера в ръка. Почти отсъстваща, но винаги на точното място.

След Изложбата Vivian Maier: The Color Work в Howard Greenberg Gallery, е време и за Foam в Амстердам. Изложбата може да бъде посетена до 13 септември